Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
АСАВОСЕ А°
DE 1681
Нещо не беше наред. Веднага се сети, че годината върху литографията в Авиньон беше 1687.
— Цяла сутрин чета за тази картина — каза Касиопея. — В края на петдесетте години на двайсети век била увредена от пожар, но преди това платното било почистено и подготвено за излагане. По време на реставрацията се разбрало, че годината не е 1687-а, а 1681-ва. Разбира се, литографията е рисувана по времето, когато годината на картината е била полуизтрита.
— Тази загадка няма отговор — поклати глава Стефани. — Всичко се променя ежеминутно.
— Правите точно каквото искаше магистърът — обади се Джефри.
Всички го погледнаха.
— Каза, че всичко ще се разкрие, когато започнете да работите заедно.
Малоун беше объркан.
— Но нали магистърът ти специално ни предупреди: „Пазете се от Инженера.“
— Може би трябва да се пазите от нея. — Джефри посочи Касиопея.
— Какво искаш да кажеш? — попита Торвалдсен.
— Нейният род се е бил срещу тамплиерите цели два века.
— Всъщност мюсюлманите са победили братството и са ги изгонили от Светите земи — заяви Касиопея. — А испанските мюсюлмани са възпирали ордена тук, в Лангедок, когато тамплиерите се опитали да разширят влиянието си на юг, отвъд Пиренеите. Така че магистърът ти е бил прав. Пазете се от Инженера.
— Какво бихте направили, ако откриете Великата тайна? — попита Джефри.
— Зависи какво ще намерим.
— Какво значение има? Наследството не е ваше.
— Доста си дързък за обикновен брат.
— Много неща са изложени на опасност, а желанието ви да докажете, че християнството е лъжа, е най-малкото.
— Не си спомням да съм споменавала, че имам подобна амбиция.
— Магистърът знаеше.
Лицето на Касиопея се изопна. Малоун я виждаше ядосана за първи път.
— Магистърът ти не знаеше нищо за намеренията ми.
— Но като ги пазите в тайна — отвърна Джефри, — само доказвате подозренията.
Касиопея се обърна към Торвалдсен.
— Този младеж може да се окаже проблем.
— Изпратен е от магистъра — отвърна Торвалдсен. — Не можем да се съмняваме.
— Ще се окаже проблем — повтори Касиопея.
— Може би — намеси се Марк, — но е част от всичко това, така че го приеми.
Тя запази спокойствие и го попита:
— Вярваш ли му?
— Няма значение — отвърна Марк. — Хенрик е прав. Магистърът му се е доверил и само това има значение. Макар добрият ми брат да ни дразни.
Касиопея се отказа от спора, но на лицето й бе изписано несъгласие. Малоун като че ли бе на нейното мнение.
Той се обърна отново към масата и се загледа в цветните снимки от църквата „Мария Магдалина“. Забеляза градината със статуята на Девата и думите МИСИЯТА 1891 и РАЗКАЯНИЕ, РАЗКАЯНИЕ, гравирани върху обърнатата обратно вестготска колона. Прерови снимките в близък план на изображенията на Христовите страдания, като за момент поспря на десетото, където един римски войник залага за наметката на Христос, а цифрите три, четири и пет се виждат ясно върху заровете. След това погледът му спря на четиринайсетото, на което се виждаше как двама мъже носят тялото на Христос в мрака.
Спомни си какво беше казал Марк в църквата и се зачуди. Вътре в гробницата ли го носеха, или навън?
Поклати глава.
Какво, за бога, ставаше тук?
49
17:30 ч.
Дьо Рокфор откри археологическата местност Живор, която беше ясно обозначена на картата, и се отправи към нея с известна предпазливост. Не искаше присъствието му да бъде забелязано. Дори Малоун и компанията му да не бяха там, Касиопея Вит го познаваше. Затова при пристигането им нареди на шофьора да подкара бавно през зелената поляна, която служеше за паркинг, докато открие познатото пежо с лепенка на предното стъкло, сочеща, че колата е под наем.
— Тук са — каза той. — Паркирай.
Шофьорът се подчини.
— Ще огледам — каза той на двамата братя и на Кларидън. — Вие ме изчакайте и не се показвайте.
Той излезе в следобедната светлина. Кървавочервеното кълбо на лятното слънце вече потъваше зад заобикалящите ги варовикови стени. Пое дълбоко хладния прозрачен въздух, който му напомни за абатството. Бяха се изкачили високо над морското равнище.