Наследството на тамплиерите
- Автор: Берри Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Йорданова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на тамплиерите». Краткое содержание книги:
— Защо не прекратим споровете и не се опитаме да разберем какво е открил Сониер? — каза Касиопея.
— И откъде предлагаш да започнем? — попита Марк.
— Според мен едно добро начало би била надгробната плоча на Мари д’Отпул дьо Бланшфор, тъй като имаме книгата на Стюблен, която Хенрик купи на търга. — Тя посочи масичката. — Отворила съм я на рисунката.
Всички пристъпиха към книгата и се взряха в скицата.
— Кларидън ни обясни всичко в Авиньон — обади се Малоун и им разказа за грешната година на смъртта — 1681-ва вместо 1781-ва, римските числа MDC0LXXXI, съдържащи нула, и останалите римски числа, LIXLIXL, издълбани в долния десен ъгъл.
Марк взе един молив от масичката и написа на едно листче 1681 и 59, 59, 50.
— Така изглеждат днес тези числа. Не вземам под внимание нулата в 1681. Кларидън е прав. В римските цифри няма нула.
Малоун посочи гръцките букви от лявата страна на плочата.
— Кларидън твърди, че са латински думи, написани с гръцката азбука. Той преобразувал буквите и стигнал до следното Et in arcadia ego. И в Аркадия аз. Смята, че е анаграма, тъй като фразата е безсмислена.
Марк внимателно разгледа думите и помоли Джефри да му подаде раницата. Извади увито в кърпа пакетче, съдържащо малък сборник със старинни ръкописи. Страниците бяха сгънати, зашити заедно и подвързани, ако Малоун не грешеше, с тънка телешка кожа. Никога не беше докосвал подобен документ.
— Тези ръкописи са от тамплиерските архиви. Намерих сборника преди няколко години, след като станах сенешал. Написани са през 1542 година от един от писарите на абатството. Представляват отлична репродукция на ръкопис от четиринайсети век, описват повторното сформиране на тамплиерите след чистката и разглеждат периода от декември 1306-а до май 1307-а, когато Жак дьо Моле бил във Франция и никой не знаел точното му местонахождение.
Марк нежно разтвори сборника и внимателно разлисти страниците, докато стигна до онази, която търсеше. Малоун забеляза, че латинските думи представляват редове от камшичета и извивки и че буквите са свързани, защото писарят не беше вдигал перото от листа.
— Чуйте това. Нашият магистър, негово високопреосвещенство почитаемият Жак дьо Моле, прие папския пратеник на 6 юни 1306 г. с тържественост и почит, отдавана само на най-високопоставените. Съобщението гласеше, че негово светейшество папа Климент V призовава магистър Дьо Моле във Франция. Магистърът възнамеряваше да се подчини на тази заповед и започна приготовления по заминаването си, но преди да напусне остров Кипър, където орденът се беше установил, магистърът научи, че предводителят на хоспиталиерите също е бил повикан, но е отказал да се подчини на заповедта, позовавайки се на необходимостта да остане с ордена си по време на конфликт. Това събуди подозренията на нашия магистър и той се консултира със съветниците си. Негово светейшество беше заповядал на магистъра ни да пътува тайно и с малка свита. Това предизвика още по-големи подозрения, тъй като негово светейшество не би трябвало да се интересува от пътуването на магистъра. Тогава на магистъра ни бе представен интересен документ, озаглавен „De Recupemtione Terme Sanctae“, отнасящ се до възвръщането на Светите земи. Ръкописът беше написан от един от адвокатите на Филип IV и описваше предприемането на нов велик кръстоносен поход, оглавяван от воин крал, който щял да превземе Светите земи от неверниците. Предложението беше истинско оскърбление за плановете на ордена и накара магистъра ни да се усъмни в причината, поради която го призоваваха в кралския двор. Магистърът ни даде да се разбере, че не се доверява на френския монарх, но щеше да е глупаво и неуместно от негова страна да даде израз на недоверието си извън стените на храма ни. И така с предпазливост и внимание и без да забравя предателството на Фридрих II отпреди години, магистърът изготви планове за опазването на знанията и богатствата ни. Молеше се да греши, но смяташе, че е добре да бъде подготвен.
Повика брат Жилбер дьо Бланшфор и му заповяда да изнесе съкровището от храма. После магистърът каза на Дьо Бланшфор: „Възможно е водачите на ордена да са в опасност. Никой от нас не трябва да знае това, което знаеш ти, а ти трябва да го предадеш на останалите, когато настъпи подходящото време.“ Брат Дьо Бланшфор, който беше учен мъж, се залови със задачата и без да казва на никого, скри всичко, което притежаваше орденът. Помагаха му четирима братя, които използваха четири думи, по една за всеки като сигнал. ET IN ARCADIA EGO. Това са разместените букви от оригиналното съобщение. Подредени правилно, те съдържат точното описание на мисията им. ITEGO ARCANA DEI.