Наследството на тамплиерите

— Откъде ти е известно?

— Хенрик знаеше. Ларс не му беше разказал подробности, но беше споменал за срещите си с тамплиерите. Дори беше убеден, че е разговарял с магистъра им. Срещали се няколко пъти. Но впоследствие на сцената се появил Дьо Рокфор. А той бил съвсем различен — по-агресивен, нетолерантен. Ларс написал дневника, за да привлече вниманието на Дьо Рокфор. Точно като заблуждаващите следи на Сониер.

— А дали магистърът на тамплиерите е разбрал? Когато отнесли Марк в абатството, дневникът бил у него. Магистърът го пазил допреди един месец, когато го изпратил на Стефани.

— Трудно е да се каже. Но след като е изпратил дневника на Стефани, вероятно е преценил, че Дьо Рокфор отново ще тръгне да го търси. Очевидно е искал Стефани да се включи и какъв по-добър начин да я примами с нещо неустоимо.

Хитро измислено. И се беше получило.

— Магистърът е бил сигурен, че Стефани ще използва всички налични средства, за да подпомогне търсенето — каза тя.

— Не е познавал Стефани. Прекалено е упорита. Първо е щяла да се опита да се справи сама.

— Но ти си щял да й помогнеш.

— Голям късметлия съм.

— О, нещата не са толкова зле. Иначе двамата с теб нямаше да се срещнем.

— Както казах, голям късметлия съм.

— Ще го приема като комплимент, а не като обида — каза Касиопея.

— Съмнявам се да си толкова уязвима.

— Добре се справи в Копенхаген — каза тя. — И после в Роскилде.

— Била си в катедралата?

— Известно време. Но си тръгнах, когато започна престрелката. Щеше да е невъзможно да ти помогна, без да разкрия присъствието си, а Хенрик искаше да го пазя в тайна.

— Ами ако не се бях справил с онези мъже?

— Е, хайде. Ти ли няма да се справиш? — И тя му се усмихна. — Я ми кажи, изненада ли се, когато онзи брат скочи от Кръглата кула?

— Такова нещо не се вижда всеки ден.

— Изпълнил е клетвата си. Попаднал е в капан и е избрал смъртта пред позора да издаде ордена.

— Предполагам, че си присъствала, защото бях споменал на Хенрик за идването на Стефани.

— Отчасти. Когато чух за внезапната смърт на Ърнст Сковил, разбрах от неколцина възрастни жители на Рен, че бил говорил със Стефани и че тя щяла да идва във Франция. Всички са вманиачени на тема Рен и прекарват дните си в игри на шах, във фантазии за Сониер и за всевъзможни конспирации. Сковил се хвалеше, че смята да се сдобие с дневника на Ларс. Изобщо не се интересуваше от Стефани, макар да я беше подвел да смята обратното. Очевидно и той не е знаел, че дневникът в крайна сметка е безполезен. Смъртта му обаче предизвика съмненията ми, затова се свързах с Хенрик и разбрах за предстоящото пътуване на Стефани до Дания. Решихме, че и аз трябва да отида там.

— Ами Авиньон?

— Имах връзка в лудницата. Никой не вярваше, че Кларидън е луд. Измамник, неблагонадежден, опортюнист — да, но не и луд. Изчаках да се върнете да го вземете. Двамата с Хенрик знаехме, че в архивите на двореца има нещо важно, но не знаехме какво. Както спомена Хенрик по време на обяда, двамата с Марк не са се срещали. Беше ни много по-трудно да се справим с Марк. Проучванията му бяха епизодични, вероятно единствено в памет на баща му. Каквото и да е открил, не го е споделял с никого. Двамата с Кларидън работеха заедно известно време, но не бяха в тясно сътрудничество. Когато Марк изчезна в лавината, а Кларидън се оттегли в лудницата, двамата с Хенрик се отказахме.