Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Гийом бе изправен пред изпитания, докато действията на неговия съперник бяха забулени от съдбата с воала на целомъдрието. Той реши да отиде до Рим, за да помоли от Светия престол отмяна на отстраняването си. Всички бяха убедени в успеха му. Някои като Ераклий например дори смятаха, че е способен да разкрие определени факти, които можеха да поставят под заплаха трона му на нов архиепископ на Йерусалим.
За нещастие на Светите земи Гийом бе отровен малко след неговото пристигане в Рим и документите, които той носеше, изчезнаха мистериозно. Ераклий нямаше от какво да се страхува повече. Самият Саладин не знаеше до каква степен интригите успяваха да бъдат от полза за него. Спокойствието, което настъпи след смъртта на Гийом дьо Тир, бе прекъснато по обичайния начин. Рено дьо Шатийон не успя да устои на изкушението, след като виждаше как преминават керваните с търговци пред неговия замък в Керак, Йордания. Той възобнови грабежите си.
Младият умиращ мъж, който царуваше в Йерусалим, скоро се оказа неспособен да удържи своите васали и войната със Саладин беше неизбежна.
Както много пъти досега, Саладин прекоси Йордания през езерото Тивериада и предприе опустошаване на Галилея с надеждата, че ще разбие християнската армия в една решаваща битка.
Заради брака си със сестрата на краля интересуващият се само от хубави коне Ги дьо Лузинян в този момент беше наследник на трона. По този начин той бе станал и предводител на кралската армия и сега трябваше за пръв път в живота си да се изправи начело на нея срещу Саладин. Не беше лесна задача. Между другото бе против волята му и идването на Раймонд от Триполи, и критичното отношение на рицаря към заповедите му, както и към неговите воини. Но тамплиерите и хоспиталиерите дадоха на Ги голям брой рицари.
Великият магистър на тамплиерите довери командването на отрядите на своя приятел Арн Готски. Хоспиталиерите от своя страна бяха под заповедите на Роже дьо Мулен.
Когато християните и сарацините се сблъскаха за пръв път в Галилея, Ги дьо Лузинян бе отрупан с противоречиви съвети, които усложняваха още повече неговото пълно объркване. Арн, който отново бе получил позволение да има бедуински съгледвачи, твърдеше, че вражеските орди, които бяха забелязани, бяха само една малка част от това, което се криеше по-надалеч, затова християните не биваше да атакуват. А на това се надяваше Саладин. Самата арабска конница едва ли щеше да нападне. И ако все пак се решеше на настъпление, тя щеше да загуби, защото християните притежаваха изключително много пехотинци. Последните бяха способни отдалече да изпратят срещу неприятеля толкова гъста градушка от стрели, та небето да не може да се види. Арабската конница, настъпваща срещу такъв облак от стрели, щеше бъде повалена, преди още да е влязла в контакт с неприятеля.
Някои от благородниците и самият брат на Ги — Амори дьо Лузинян, втори командващ кралската армия, искаше незабавно да се атакува с цялата християнска конница, защото беше убеден, че неприятелят е загубил много жертви. И братът на Агнес — Жослин дьо Куртене, също сдобил се с важен пост в кралската армия, се произнесе за атака.
Естествено, Роже дьо Мулен, великият магистър на хоспиталиерите, беше готов да се опълчи на всичко, казано от тамплиерите. Но с помощта на Арн Готски той разбра, че една подобна атака щеше да бъде пълна лудост. Рискът да попаднат в същия капан както при Марж Айун бе голям. При това положение неопитният военачалник Ги дьо Лузинян се оказа неспособен да взема категорично решение.
Накрая очакваният сблъсък не се състоя. Нямаше нито победа, нито провал. Тактиката на Саладин пропадна. Той действително искаше да предизвика тежката конница на християните да се втурне след първата лесна жертва, за да може по този начин да ги придърпат към капана, който ги очакваше малко по-далече. Саладин нямаше никакво намерение да атакува с леката си конница добре укрепената християнска армия.
Тази несъстояла се битка, която не беше единствената по рода си, нямаше значение за Саладин. Нищо не заплашваше властта му нито в Кайро, нито в Дамаск и нямаше смисъл да се занимава с някакъв като Ги. Прецени, че скоро ще му бъде предоставен друг случай.
Ситуацията не бе добра за Ги дьо Лузинян. Трябваше да приеме с примирение вестта за новите грабежи в Галилея, извършени от армията на Саладин, която отприщи енергията си след несъстоялата се битка.
На връщане в Йерусалим на Ги му беше трудно да се защитава срещу тези, които твърдяха, че е можел да победи Саладин. Всички се съюзиха срещу него, включително и неговата тъща, която се вживя в ролята на главен военачалник.