Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Другие детективы » Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:

Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 155
Перейти на страницу:

Дори Стантънови да недоумяваха как Райм е разкрил, че са съучастници на убиеца и че се крият точно в този хотел, не проявяваха никакво желание да узнаят отговора. А този отговор бе смущаващо банален и не се основаваше на никакъв сложен анализ на веществени доказателства. Раницата на Извършител 5-11, която бяха намерили до тялото му при главната водопро- водна тръба, съдържаше тетрадка, озаглавена „Модификация­та“, където подробно бе описан планът за отравяне на питей­ната вода на Ню Йорк. На едно листче вътре беше записан и адресът на хотела. Вече знаеха, че Стантънови са отседнали там - Хариет беше казала на Сакс. Следователно двамата съпрузи и извършителят се познаваха. „Нападението“ в болницата из­общо не беше такова. Убиецът вероятно бе отишъл да посети болния си съучастник Матю Стантън в кардиологията.

Като се замисли човек, имаше улики, подсказващи, че Стан- тьнови може да са замесени в убийствата. Например върху пликчето с имплантите, намерено в „Белведере“, пишеше „No 3“, от което следваше, че нападението над Брейдън Алигзандър е третото планувано. Но ако нападението на Хариет Стантън е било в плана, на плика щеше да е записано „No 4“.

Освен това бяха намерили следи от козметиката на Хариет на местата, посетени от убиеца. Да, той я беше сграбчил в бол­ницата и между тях можеше да се извърши някакъв обмен на частици, но той щеше да е минимален. По-вероятно беше тези частици да са полепнали по него, докато е бил по-дълго в нейна компания. Освен това Райм си спомни твърде многобройните следи от калцуни на местата на убийствата; това подсказваше, че е имало съучастник, който е вкарал прожекторите и бате­риите. След проверка в хотела установиха, че Стантънови са отседнали там със сина си Джош - мускулест младеж, който лесно можеше да вкара екипировката, след като братовчед му е извършил смъртоносната татуировка.

Но понякога съдбата ускорява събитията.

Листче с адрес - намерено в раницата на извършителя.

-      Знаете ли си правата? - попита Сакс.

Полицаят зад Хариет Стантън кимна.

Матю Стантън, с пребледняло, сивкаво лице, измърмори:

-      Не признаваме никакви права. Правителството няма власт да ни дава или отнема права.

-      Чудесно - контрира Райм. - В такъв случай няма да имате проблем да говорите с нас. - Логиката му се струваше непо­клатима. - Единственото, което искаме да знаем на този етап, е самоличността на съучастника ви. Онзи с отровата.

Лицето на Хариет светна.

-      Значи се е измъкнал?

Райм и Сакс се спогледаха.

-      Измъкнал ли? - не разбра Линкълн.

-      Не, не успя да избяга - обясни Амелия. - Но не носеше документ за самоличност, а по отпечатъците не е регистриран никъде. Надявахме се да ни съдействате и...

Усмивката на Хариет помръкна.

-      Значи сте го арестували?

-      Мислех, че знаете. Мъртъв е. Водната струя, която е изби­ла, след като е пробил тръбата, го е убила. Защото налягането не е намалявало.

Настъпи пълна тишина. След няколко секунди Хариет Стантън запищя неудържимо.

68.

- Всичко свърши - каза Пам Уилоуби, като буквално се хвърли в прегръдките на Сет Макгуин.

Бяха на вратата на блока ѝ в Бруклин Хайтс. Сет се олюля назад, засмя се. Последва дълга целувка. Небето най-сетне се беше изчистило и ослепителната слънчева светлина, черве­никава в този следобеден час, огряваше фасадата на сградата. Температурата обаче бе по-ниска дори от предишните няколко дни, когато от сивото небе се сипеше мокър сняг.

Двамата влязоха във фоайето и отидоха до вратата на апар­тамента ѝ на първия етаж, отдясно. Дори близостта на стълби­те към мазето, в което Сет за малко не беше убит, не помрачи радостта ѝ.

Беше в приповдигнато настроение. Вече нямаше напреже­ние в раменете, стомахът вече не я присвиваше, сякаш в него има натегната пружина. Изпитанието бе преминало. Най-сетне можеше да се върне вкъщи, без да се страхува, че ужасният мъж, който беше нападнал Сет, ще се върне. Линкълн Райм ѝ бе изпратил съобщение, че убиецът е мъртъв, а съучастниците му са заловени.

На Пам веднага ѝ направи впечатление, че добрата новина не е изпратена от Амелия.

Все едно. Тя все още беше ядосана на Амелия и не беше сигурна, че някога ще ѝ прости напълно, задето се опита да я раздели с мъжа на живота ѝ.

Когато влязоха в дневната, Сет свали якето си и двамата се настаниха на дивана. Той я прегърна и притисна главата й към себе си.

-      Искаш ли нещо? - попита тя. - Кафе? Имам и едно шам­панско. Стои тук от не знам колко години. Сигурно още става за пиене.

1 ... 130 131 132 133 134 135 136 137 138 ... 155
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)