Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Тези групировки са повече или по-малко независими, но се обединяват около общи възгледи: пo-малка намеса на федералната власт в индивидуалните свободи, по-ниски или никакви данъци, християнски фундаментализъм, изолационизъм по отношение на външната политика, подозрително отношение кьм Уолстрийт и глобализацията. Макар че малко от тези милиции са го записали официално в устава си, те подкрепят и други радикални политики, като расизъм, национализъм, дискриминация на жените, антисемизъм, омраза към емигрантите и хомосексуалните, противопоставяне на абортите.
Особено голям проблем при милициите е, че по дефиниции те са полувоенни формирования; членовете им са ревностни поддръжници на Втората поправка. („Тъй като за сигурността на една свободна държава е необходима добре организирана милиция, правото на народа да притежава и носи оръжие не следва да бъде нарушавано.“) А това означава, че обикновено са въоръжени до зъби. Трябва да се признае, че някои милиции не са терористични организации и твърдят, че използват оръжие само за лов и самозащита. Други, като „Съвета за върховенство на американското семейство“ на Матю Стантьн, очевидно имат друга практ ика.
Защо Ню Йорк е толкова примамлива мишена, Райм така и не можеше да си обясни (милициите, колкото и странно да изглежда, почти не закачат Вашингтон). Може би Голямата ябълка бе толкова примамлива заради други свои особености: много гейове, голямо неанглосаксонско население, център на либералните медии, главните седалища на много мултинационални компании. И може би си мислеха, че танцовата трупа „Рокетс“ и мюзикълът „Ани“ са източници на фино прикрита социалистическа пропаганда.
Райм предполагаше, че ако събере всички злодеи, които е преследвал през годините, броят на онези с антисоциални личностни разстройства (тоест психопатите) и местните терористи ще бъде много по-голям от този на чуждестранните и организираните престъпници.
Като двамата, които се канеше да разпита: Матю и Хариет Стантьн.
Сега той се намираше на десетия етаж на хотела, където бяха отседнали Стантънови, заедно със служителите от специалния отряд. Полицаите бяха претърсили сградата и не бяха открили други конспиратори. Райм и Сакс не очакваха да има такива. От регистъра на хотела се виждаше, че в момента там са отседнали само семейство Стантън и синът им. Очевидно имаха още един съучастник - загиналия Извършител 5-11 - но нямаше улики за друг на територията на Ню Йорк. След като достигнаха до извода, че Стантънови стоят зад терористичната атака, Райм и Сакс се обадиха на Бо Хауман да организира тактическа операция за залавянето им.
Управителят на хотела програмира асансьорите така, че да не спират на десетия етаж и премести персонала, а полицията евакуира другите гости. После две от полицайките в отряда облякоха униформи на камериерки, скриха автоматите си МР7 в количките за пране и застанаха на позиция в коридора, докато семейството се покаже.
Изненада...
Без нито един изстрелян куршум.
Сапьорите провериха стаята - нямаше заложени капани; всъщност нямаше почти нищо оставено. Терористите не носеха много багаж. В момента Сакс извършваше оглед.
Линкълн Райм преглеждаше на айпада си докладите, които през последния половин час бе получил от представителството на ФБР в Сейнт Луис - най-близко разположеното до Южен Илинойс, където беше базата на Стантънови и СВАС. Бюрото и Щатската полиция на Илинойс отдавна следяха групировката - нейни членове бяха заподозрени в голям брой нападения срещу гейове и цветнокожи и други престъпления на омраза, но досега нищо не беше доказано. В повечето случаи властите ги приемаха за хулигански действия.
Изненада.
Властите в Средния запад вече бяха арестували трима други членове на СВАС за притежание на експлозиви и автоматично оръжие без федерално разреши телно. И обиските продължаваха.
Вече съблякла гащеризона за огледи, Амелия Сакс се приближи.
- Оставили ли са нещо? - попита Райм, като погледна кашона в ръцете й, в който се виждаха пет-шест хартиени и найлонови плика.
- Не много. Голямо количество бутилирана вода.
Райм се изсмя:
- Хайде да видим дали нашите хора ще искат да си поприказваме.
Кимна към стаята за събиране на спалното бельо, където държаха Стантънови до идването на ФБР; после федералните щяха да поемат случая.
Влязоха в помещението, където арестуваните чакаха с белезници и окови на краката. Родителите и синът - единственото им дете, както бе научил Райм - ги погледнаха със смесено изражение на тревога и решителност. Седяха заобиколени от трима полицаи.