Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

Той взе дистанционното на телевизора, вероятно за да пусне новините. Пам използва възможността и скочи от дивана, като силно блъсна Сет назад. После хукна към вратата. Но едва успя да направи две крачки, когато той я сграбчи. Пам падна тежко, удари лицето си в пода. Усети вкус на кръв от цепнатата си устна. Сет я сграбчи за яката и грубо я завлече обратно, буквално я метна на дивана.

-      Никога повече не прави така - изсъска.

Натопи пръст в кръвта й и нарисува нещо на лицето ѝ. Заго­вори шепнешком:

-      Телесните знаци са прозорци към това, което си, и това, което чувстваш. Някои индиански племена използвали боя - която не е нищо друго освен една временна татуировка - за да покажат пред всички какво изпитват. Воините не можели да из­разяват емоциите чрез думи или мимика - не било прието - но можели да се изрисуват по определен начин, за да покажат дали са влюбени, тъжни или ядосани. Дори ако детето му е почина­ло, воинът нямал право да плаче. Нямал право да го изрази с поведението си. Но можел да изрисува лицето си. И така всички разбирали колко силно скърби. Това, което нарисувах сега на лицето ти, е символът за „щастлив“ на племето лакота.

После бръкна в раницата си и извади руло тиксо и преноси­ма машинка за татуиране.

Докато го правеше, ръкавът му се повдигна и Пам видя та­туировка на ръката му. Червена. Не се виждаше цялата, но ви­димата част представляваше глава и горната част от тялото на стоножка, чиито човешки очи я гледаха втренчено, както тези на Сет - с изражение на желание и презрение.

-      Ти си татуирал онези хора - едва прошепна Пам. - Ти си ги убил.

Той не отговори.

-      Откъде познаваш онази двойка? Терористите?

-      Аз съм им племенник.

Сет (но не, не Сет; сигурно имаше друго име) започна да сглобява машинката за татуиране. Пам се втренчи в татуи­ровката на ръката му. Очите на насекомото я гледаха втрен­чено.

-      О, това ли? – Той вдигна ръкава си нагоре. - Това не е та­туировка. Обикновена рисунка е с водноразтворимо мастило. От това, което някои татуировчици използват за очертаване. - Облиза пръста си и размаза част от татуировката. - Докато бях Убиеца от подземията и излизах на лов, си го рисувах на ръката. Става за десет минути. Когато бях твоят приятел Сет, го измивах. Беше необходимо само колкото да заблуди свиде­телите и полицията - а теб да убеди, че мъжът на живота ти не е убиецът.

Пам заплака.

-      Боли ли устната? Така е, като се опитваш да бягаш. - Той сви рамене. - Една цепната устна не е нищо в сравнение със...

-      Ти си луд!

Очите му гневно проблеснаха и той заби юмрук в корема ѝ. Пред очите ѝ блесна жълта светлина и тя изстена от болка. Едва сдържа почти непреодолимия подтик да повърне.

-      Няма да ми говориш така! Ясно ли е? - Той я сграбчи за косата и доближи устата си на милиметри от ухото ѝ. Изкрещя толкова силно, че я заболяха тъпанчетата: - Ясно ли е?!