Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]

-      Какво?

-      Ти беше моето Хубаво момиче. Щеше да станеш моя жена и майка на децата ми.

-      Сякаш съм някаква крава, някаква шиб...

Бърз като змия, той я стисна с два пръста през бузите. Дъхът ѝ секна от болката.

-      Няма да те предупреждавам повече. Аз съм твоят мъж и ще ми се подчиняваш. Ясно?

Пам се сви и кимна.

-      Нямаш представа какво преживях! - изкрещя той. - Те те отнеха от мен. Промиха ти мозъка. Сякаш светът ми свърши.

Сигурно говореше за времето, когато с майка си и пастрока си Пам бе дошла в Ню Йорк преди няколко години. Родителите ѝ замисляха друг терористичен план, но Линкълн и Амелия го осуетиха. Пастрокът ѝ беше убит, а майка ѝ - арестувана. Пам бе спасена и попадна в системата за приемни грижи на града.

Тя си спомни първата среща със Сет преди година. Да, беше ѝ се сторил твърде познат, твърде внимателен, твърде привър­зан. Но тя се влюби до уши. (Добре де, помисли си сега, може би Амелия беше права, че поради младостта си отчаяно търсе­ше нежност, любов. И така бе пропуснала това, което трябваше да забележи.)

Сега Пам се втренчи в машинката за татуиране, в шишен­цата с отрова. Спомни си от каква мъчителна смърт са умрели жертвите му.

Кой от любимите си токсини бе избрал за нея?

Защото това я чакаше сега, разбира се. Щеше да я убие, за­щото Линкълн бе казал, че може да се наложи да свидетелства срещу Стантънови. И защото плановете му се бяха провалили и леля му и чичо му щяха да лежат в затвора до живот.

Той искаше да си отмъсти.

Убиецът отново погледна символа, който бе нарисувал на бузата й със собствената й кръв.

Щастлив...

Тя си спомни една дъждовна неделя, когато седяха на същия диван и гледаха телевизия. Тогава Сет я целуна за първи път.

„Тогава се влюбих“ - помисли си.

Било е лъжа. Всичко е било лъжа. Спомни си месеците, ко­ито уж бе прекарал в Лондон, за да се обучава в една рекламна агенция, планираща да отвори офис там. Друг път. Бил е при чичо си и леля си, за да планират атаката. А след като уж се върна от Великобритания, тя изобщо не обърна внимание на странното му поведение. Задачи, заради които го нямаше часо­ве наред; телефонни обаждания, които никога не приемаше в нейно присъствие; неочаквани заседания; това, че не я запозна с нито един от колегите си и не й показа къде работи. Това, че си общуваха само с текстови съобщения, а не разговаряха по телефона. Но тя не заподозря нищо, защото го обичаше и беше сигурна, че Сет никога няма да направи нещо, за да я нарани.

Положи усилие, за да спре сълзите. Оказа се лесно. Гневът прогони сълзите.

Сет... по-точно Били, започна да зарежда пълнителя на ма­шинката с течност от някакво шишенце.

Пам не можеше да си представи какво е да умреш по този на­чин. Болка. Гадене, изгарящо чувство в корема, бодежи в гърло­то, повръщане, и пак повръщане, но без да донесе облекчение. Размекване на кожата, кръвотечение от устата, носа, очите...