![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
Той заразсъждава наглас:
- Жал ми е само за братовчеда. Джош, горкият Джош. Жалко за него. Колкото до другите... не ми дреме за тях. Чичо ми и без това скоро щеше да умре. Беше планирано. Леля ми също щях да убия скоро след като се върнем в Илинойс. Щях да натопя за смъртта им някой бездомник или нелегален имигрант. Но когато видях, че налягането в тръбите не спада, се досетих, че Линкълн Райм е разкрил плана и трябва да се отърва от тях. Оставих бележка с адреса на хотела им на местопрестъплението. Така ги е открил.
Работеше старателно, пълнеше тръбичката на машинката с прецизността на хирург - какъвто, замисли се Пам, беше в известен смисъл. Портативната машинка за татуиране беше безупречно чиста. След като я сглоби, той се облегна назад и вдигна фланелката до под гърдите на Пам. Огледа тялото ѝ като хипнотизиран от вида на кожата ѝ. Погали я под пъпа и тя се опита да се отдръпне. Сякаш я докосваха не пръстите му, а червените крака на стоножката.
В това докосване обаче нямаше нищо сексуално. Той се възхищаваше единствено на плътта ѝ.
- Кой беше онзи човек? - попита Пам. - Кой беше онзи, когото уби във водния тунел?
- Ей, я чакай!
Пам присви очи. Дали пак щеше да я удари?
- Не го убих аз. Уби го приятелят ти Линкълн Райм. Той накара да пуснат фалшивото съобщение, че водата е спряна. Аз обаче имах подозрения. Затова се бях застраховал. Преди няколко дни срещнах един бездомник в тунелите. Нейтьн. Един от хората-къртици. Чувала ли си за тях? Реших да го използвам. Дадох му нов гащеризон и набързо му татуирах стоножка като моята на лявата ръка. Знаех къде живее - близо до „Белведере“ - и преди да пробия тръбата, отидох да го взема. Обещах му хиляда долара, ако ми помогне с пробиването, за да тествам водата. Той се съгласи. Обаче... - Били поклати глава - ...излязох прав. Информацията за спирането на водата беше фалшива. Щом Нейтън проби тръбата, излезе толкова силна струя, че го разряза през средата. - Потрепери. - От гърдите и главата му не остана почти нищо. Беше ужасна гледка.
Поне някаква искрица на съчувствие.
- Като си помисля, че можеше да съм аз...
Всъщност не.
- Това е знак, че е време да си плюя на петите. Полицията скоро ще установи, че това не съм аз, но така спечелих време. Добре, време е да ти пусна малко кръв...
Били добави още нещо, но Пам не чу много добре. Прозвуча ѝ като „олеандър“.
Той се изправи и я погледна. Наведе се, хвана копчето на дънките ѝ. Пук - откопча го и ципът се отвори до долу.
Не, не, тя нямаше да му позволи да я изнасили. Щеше да разкъса скъпоценната му кожа със зъби, ако я доближеше. Никога.
Били бързо дръпна дънките и те се смъкнаха.
Пам напрегна всичките си мускули, готова за нападение.
Той обаче не я докосна на онова място. Погали гладката кожа на бедрата ѝ. Изглеждаше, че просто тьрсеше подходящо място на тялото ѝ, където да направи смъртоносната татуировка.
- Хубаво, хубаво...
Пам си спомни думите на Амелия за шифъра, който убиецът татуира на жертвите си. Запита се какво послание ще остави на нейното тяло.
Той взе машинката и я пусна.
Бззз.
Докосна кожата ѝ. Отначало усещането бе като гъделичкане.
После дойде болката.
70.
Целта на терористичната атака на „Съвета за върховенство на американското семейство“ не беше ясна.
Сред документите в джоба на мъртвия убиец освен листчето с адреса на хотела на Стантьнови Сакс бе намерила писмо, пълно с безсмислици.
На Райм му напомняше за манифеста на Университетския бомбаджия - критика срещу съвременното общество. Разликата беше в това, че убиецът не излагаше расистките и фунда- менталистките възгледи на СВАС, а точно обратното. Документът, който полицията трябваше да намери след масовите отравяния в града, бе написан от името на „врага“ - някаква анонимна коалиция от чернокожи и испаноговорящи активисти в съюз с ислямски фундаменталисти, които уж поемаха отговорността за отравянето на Ню Йорк, за да отмъстят на белите експлоататори капиталисти. В писмото се призоваваше за въстание срещу тях, като се твърдеше, че отровата е само началото.
Доста хитър начин за представяне на атаката, помисли си Райм. Така биха свалили подозренията от СВАС и биха възбудили омраза срещу враговете на Съвета. В същото време щяха да поразят съвременния Содом - Ню Йорк, бастиона на глобализацията, смешението на расите и либерализма.
Райм подозираше, че това не е всичко:
- Помислете за борбата за надмощие между отделните милиции. Разчуе ли се, че ударът е дело на СВАС, репутацията им многократно ще се покачи.