![Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/2/6/kolekcionert-na-tatuirovki-calibre-2-42-0-download.jpg)
Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #11
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [calibre 2.42.0]». Краткое содержание книги:
- Да, може. Чай, кафе. Нещо топло.
Но преди Пам да стане, той я задържа за ръката и внимателно се вгледа в лицето ѝ с изражение едновременно на облекчение и загриженост.
- Добре ли си?
- Аз съм добре. Ами ти как си? Ти си този, когото онзи луд едва не татуира.
Сет сви рамене.
Личеше си, че е разтревожен. Тя не можеше да си представи какво е да лежиш завързан и да знаеш, че всеки момент ще бъдеш убит. И то толкова мъчително. По новините бяха съобщили, че убиецът избира специални отрови, причиняващи най-болезнените симптоми. Поне вече не изглеждаше Сет да я обвинява за нападението. Пам се бе почувствала силно наранена, когато той се отдръпна от нея веднага след атаката. Когато я остави и си тръгна, без да поглежда назад... тя почти не можа да го понесе.
Сега обаче ѝ беше простил. Всичко бе в миналото.
Пам влезе в кухнята и сложи вода за кафе.
- Какво точно се случи? - извика Сет от дневната. - Говори ли с Линкълн?
- О... - Тя се показа на вратата. Лицето ѝ бе сериозно. Дръпна един кичур коса от лицето си, нави го и го отметна назад.
- Било е ужасно. Онзи тип, който те нападна, изобщо не бил психопат. Дошъл тук, за да отрови водата на Ню Йорк.
- По дяволите! Това ли било? Чух нещо за водата.
- Бил от една от онези милиции, в които беше и майка ми. - Тя се усмихна мрачно. - Отначало Линкълн мислеше, че убиецът иска да подражава на Колекционера на кости. Но се оказва, че изобщо не е било така; интересувал се от атаката, която майка бе планирала преди години. Опитвал се е да разбере как Линкълн и Амелия ще проведат разследването. О, и той изобщо не беше доволен, че е пропуснал това... Линкълн имам предвид. Той много се ядосва, когато допусне грешка.
Чайникът засвири и Пам се върна в кухня та, за да налее врялата вода върху филтъра с кафето. Насеченият звук ѝ действаше успокоително. Направи го, както той го обичаше - с две бучки захар и съвсем малко сметана. Тя го пиеше чисто.
Донесе чашите в дневната и седна до него. Коленете им се допряха.
- Откъде всъщност бяха тия типове? - попита Сет.
- Бяха от... как се казваше? - Тя се опита да си спомни. - „Съвета за върховенство на американското семейство“, нещо такова. Не звучи като име на милиция. - Засмя се. - Може би някой от членовете им е специалист по връзки с обществеността.
Той се усмихна:
- Чувала ли си за тях, когато с майка ти се криехте в Ларчууд?
- Не мисля. Линкълн каза, че са от Южен Илинойс. Не е далеч от мястото, където бяхме с майка ми. И си спомням, че тя и пастрокът ми се срещаха понякога с хора от други групировки, но не съм обърнала внимание. Мразех ги всичките. Как само ги мразя!
- Но онзи с татуировките, убиецът - той е мъртъв, нали? А другите са арестувани.
- Да. Мъж, жена и синът им. Все още не се знае кой е бил онзи тип в тунела, онзи, който загина. Татуировчикът.
- Все още ли не си говорите с Амелия?
- Не, не си говорим.
- Засега.
- За дълго време - твърдо заяви Пам.
- Тя май не ме харесва.
- Не! Не е затова. Просто се държи покровителствено. Мисли ме за кукла, която може да се счупи. Ох, не знам! По дяволите!
Сет остави чашата с кафе.
- Може ли да поговорим за нещо сериозно? - попита.
- Ами, да... сигурно.
„Хъм - помисли си момичето. - Това пък какво е?“
Той се засмя:
- Успокой се. Просто реших да заминем, по-скоро. Веднага.
- Наистина ли? Но аз още нямам паспорт.
- Мисля си първо да пообиколим Щатите за известно време.
- О... аз си мислех, че ще отидем първо в Индия, после в Париж и Прага, Хонконг.
- Ще отидем. Само че по-кьсно.
Тя се замисли за миг, но после погледна дълбоките му кафяви очи и каза:
- Е, добре. Както кажеш, скъпи. Готова съм да дойда навсякъде с теб.
- Обичам те - прошепна Сет.
Целуна я и тя се притисна до него.
Пам седна и отпи глътка кафе.
- Нещо за хапване? Аз съм малко гладна. Пица?
- Може.
Тя стана и пак влезе в кухнята. Отвори хладилника, извади една полуготова пица и я постави на плота.
Облегна се на стената. Стомахът ѝ се свиваше, пулсът ѝ се ускори.
Помисли си: „Откъде, по дяволите, знае за Ларчууд?“ Трескаво се опита да си спомни кога са говорили за това. „Не, никога не съм му споменавала. Сигурна съм.“
- Трябва да разкажеш на Сет всичко за живота ти в нелегалност.
- Не, не трябва.
„Мисли, мисли...“
- Имаш ли нужда от помощ? - извика той.