Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Риг не можеше да повярва, че тя го пита за това. Докато се колебаеше, младият учен се обади и не успя да прикрие докрай презрението в гласа си, защото му се струваше невъзможно някой да не знае кой трябва да е бащата на Риг Сесамекеш.
— Кносо Сисамик! Бил е виден учен и е умрял край Стената.
— Аз не следя бившите кралски особи като някои — тросна се старицата. — А и Кносо Незнамсикой е бил физик. Това е Библиотеката на нищото.
— На нищото?
Старицата си беше подготвила речта:
— Физиците отдавна са постановили, че по-голямата част от пространството е празно и по-голямата част от атома също е празна, и затова естеството на вселената в огромната й част е нищото, с малки разриви, съдържащи цялото битие. И затова тяхната библиотека е кръстена на това нищо, което изпълва почти цялата вселена. Делят я с математиците, защото те гордо заявяват, че изучаваното от тях е дори още по-малко реално от изучаваното от физиците, и затова тяхното крило се нарича Библиотеката на по-малкото от нищо.
Риг реши, че физиците ще му харесат. Ала му се струваше, че математиците сигурно притежават неприятна съревнователна жилка. На следващия ден го отведоха право в Библиотеката на нищото и му показаха списъка с книги, прочетени от баща му Кносо през последните две години от живота му. Списъкът беше много дълъг. Риг започна да отваря книгите и да се опитва да ги чете и бързо разбра, че в тях има технически термини и математически действия, които не разбира. Затова започна помощен курс, разработен от самия него, с цел да се подготви да разбере с какво баща му Кносо е смятал, че си струва да си запълва времето.
Дните добиха установен ред и това продължи няколко седмици. Риг много напредваше. Все още не разбираше някои книги от списъка на Кносо, но поне разпознаваше повечето термини и му се струваше, че още малко, и ще схване достатъчно, за да проумее върху какво Кносо е градил теориите си.
Ала щом седнеше на своята масичка с разтворените книги пред себе си, стражите често заспиваха и той използваше тази възможност, за да затвори очи и да започне да проучва дирите наоколо. Знаеше, че една от тези дири принадлежи на баща му Кносо. Той никога не бе живял в къщата на Флакомо — вдовицата и дъщеря му се бяха преместили там едва след смъртта му. Но беше идвал тук, в тази библиотека, и като намери всички книги, които Кносо бе прочел, Риг се надяваше да различи и неговата диря, която трябваше да е свързана с всички тях.
Най-сетне я намери — проследи един подходящ кандидат все по-назад във времето, докато най-сетне излезе — или по-правилно, дойде — от дома, в който тогава бе живяла майка му. Дирите им се пресичаха отново и отново. Не би могъл да е никой друг освен баща му Кносо.
Прииска му се и Умбо да беше там, за да може да го види. Беше забранено да се рисуват портрети на кралското семейство и нямаше нито едно изображение на баща му, което да му даде представа как е изглеждало неговото лице. Но дирята му се отличаваше достатъчно. Сега, след като я бе разпознал, Риг лесно я забелязваше. А след малко започна да вижда и нещо наистина учудващо. Баща му Кносо наистина беше прочел всички книги от списъка. Ала бе посещавал и други библиотеки, най-вече Библиотеката на миналите животи и Библиотеката на мъртвите думи. Риг си намери оправдания да посети и двете и да проследи стъпките му. И на двете места библиотекарите го увериха, че книгите все още се пазят в същия сектор, както по времето на баща му, обикновено дори на същата лавица. Но Кносо никога не беше заемал книги от тези библиотеки и затова записи нямаше. Ала Риг все пак научи нещо. От Библиотеката на мъртвите думи се сдоби със списък с езици — баща му често бе наобикалял рафтовете с книги на тези езици. А в Библиотеката на миналите животи състави списък с исторически периоди и теми. Появи се насока.
Да, проучванията на баща му Кносо включваха физика, но той беше търсил наблюдения върху Стената в много култури и на много езици от поне осем хиляди години назад в миналото. Дали е мислел, че някога в древността някой е намерил начин да мине през нея? Съществуваха легенди за светци и герои, дошли Отвъд Стената или завърнали се там след смъртта, но същите легенди разказваха как те прескачали между звездите, причинявали земетресения, създавали вулкани и строели машини, които после оживявали. Нито един образован човек не би ги възприел сериозно. И дори и баща му Кносо да им бе повярвал донякъде, Риг не би могъл — не беше ли той участник в действителното събитие, породило мита за Светеца скитник? А какво беше тогава? Дали баща му Кносо не бе търсил епоха отпреди съществуването на Стената? Всички знаеха, че такова време е нямало и Стената винаги е съществувала. Но пък това, че всички го знаят, не означаваше, че непременно е истина. И защо ще избягва да остави писмени данни за своите проучвания на миналото? Ставаше въпрос за нещо повече от едната физика — трябваше да има и някакъв политически уклон, иначе Кносо нямаше да е толкова предпазлив в своите извънфизични изследвания.