Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133
Перейти на страницу:

Гералт счупи печата и разгърна свитъка.

— Datum ex Castello Rissberg, die 20 mens. Jul. anno1245 post Resurrectionem — прочете той. — В градския съд на Горс Велен. Ищец: дружество Комплекс Рисберг. Ответник: Гералт от Ривия, вещер. Предмет на иска: връщането на сума в размер хиляда новиградски крони. Ние молим, primo: да се задължи ответникът Гералт от Ривия да върне сумата от хиляда новиградски крони заедно със съответните лихви. Secundo: да се задължи ответникът да плати съдебните разходи съгласно установените норми. Tertio: да се обяви решение за незабавно изпълнение. Основание: ответникът е получил чрез измама от ищеца, дружеството Комплекс Рисберг, сумата от хиляда новиградски крони. Доказателство: копия от банковите преводи. Плащането е било извършено като аванс за работа, която ответникът не е свършил и която, поради злоумишленост, никога не е възнамерявал да свърши… Свидетели: Бирута Ана Маркет Икарти, Аксел Мигел Еспанса, Иго Тарвикс Сандовал… Мерзавци.

— Върнах ти мечовете — сведе поглед Тициана — и веднага ти стоварих проблеми на главата. Този чиновник ме проследи. Тази сутрин чух как разпитва за теб на пристана. И веднага след това се залепи за мен като репей за кучешка опашка. Сега знам защо. Този иск е по моя вина.

— Ще ти трябва адвокат — рече мрачно Лютичето. — Но не ти препоръчвам госпожа юристката от Керак. Тя е подходяща само за дела извън съдебната зала.

— Можем да забравим за адвоката. Обърна ли внимание на датата на иска? Обзалагам се, че делото вече е било гледано и присъдата е произнесена задочно. И че вече са конфискували сметката ми.

— Много съжалявам — каза Тициана. — Моя е вината. Прости ми.

— Няма за какво да ти прощавам, не си виновна ти. А на Рисберг и съда дано им приседне. Уважаеми стопанино! Още една бутилка „Ест Ест“, ако може!

* * *

Скоро те останаха единствените гости в залата. Кръчмарят, демонстративно прозявайки се, им даваше да разберат, че е време да приключват. Първа си тръгна Тициана, а скоро я последва и Лютичето.

Гералт не отиде в стаята, която заемаха заедно с поета. Вместо това тихичко почука на вратата на Тициана Фреви. Тя отвори веднага.

— Чаках те — промълви жената, докато го издърпваше вътре. — Знаех, че ще дойдеш. А ако не беше дошъл, щях да тръгна да те търся.

* * *

Тя сигурно го беше приспала с магия, иначе той, разбира се, щеше да се събуди, когато си е тръгвала. А най-вероятно си беше тръгнала преди изгрев-слънце, още по тъмно. От нея беше останал аромат. Нежен мирис на перуника и круша. И още нещо. Рози?

На масичката, върху мечовете му, лежеше цвете. Роза. Една от белите рози, които растяха в множеството саксии, наредени около кръчмата.

*Обработка LasT Survivors*

Никой не помнеше какво е било това място, кой го е построил, на кого и за какво е служило. Зад кръчмата, в долината, бяха останали руините на древна постройка — някога голям и вероятно богат архитектурен комплекс. От зданието не беше оцеляло практически нищо, виждаха се само останките от основата, затрупани ями и тук-таме каменни блокове. Всичко друго е било разрушено и разграбено. Строителните материали бяха скъпи, нищо не биваше да пропада.

Влязоха под руините на разрушената порта, някога впечатляваща арка, а сега изглеждаща като бесило; впечатлението се засилваше от бръшляна, висящ като отрязано въже. Тръгнаха по алеята между дърветата — те бяха изсъхнали, осакатени и уродливи, сякаш засегнати от проклятието, надвиснало над това място. Алеята водеше към градина или по-скоро нещо, което някога е било градина. Гъсталак от тръни, жълтуга и пълзящи рози, които някога сигурно са били декоративна ценност, а сега представляваха дива и хаотична плетеница от клони, бодливи лози и сухи стъбла. Изпод тази плетеница надничаха останките от статуи и скулптури, изработени предимно в пълен ръст. Останките бяха толкова бедни, че беше невъзможно дори приблизително да се определи кого или какво са изобразявали. Не че това имаше някакво значение. Статуите бяха минало. Те не се бяха съхранили, значи бяха престанали да съществуват. Бяха останали само руини, и те, изглежда, щяха да съществуват много дълго, руините са вечни.

Руини. Паметник на разрушен свят.

— Лютиче.

— Какво?

— В последно време всичко, което можеше да тръгне на зле, тръгна на зле. И на мен ми се струва, че аз съм този, който развали нещата. С каквото и да се захвана напоследък, го провалям.

— Така ли ти се струва?

— Така ми се струва.

— Но изобщо не е така. Не очаквай обяснения. Омръзна ми да обяснявам. А сега се самосъжалявай мълчаливо, много те моля. В момента творя, а твоите оплаквания ме разконцентрират.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)