Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 133
Перейти на страницу:

— Аха.

— Хората са си хора, обичат да сплетничат. Ако видят някоя жена с мъж, веднага си измислят някоя любовна афера. Признавам, че вещерът често ме е посещавал. И наистина са ни виждали заедно в града. Но това беше, повтарям, свързано единствено с делови отношения.

Йенефер остави чашата си, облегна лакти на масата и допря краищата на пръстите си, като образува колибка. После погледна магьосницата в очите.

— Primo — Лита леко се прокашля, но не отмести поглед, — никога не бих причинила нещо такова на приятелка. Secondo, твоят вещер изобщо не се заинтересува от мен.

— Не се заинтересува ли? — Йенефер повдигна вежди. — Нима? Как да си обясня това?

— Може би — усмихна се леко Корал — просто е престанал да се интересува от жени в напреднала възраст? Независимо от външността им? Може би иска нещо наистина младичко? Мозаик! Ела тук. Само я погледни, Йенефер. Цъфтяща младост. И до съвсем наскоро — невинност.

— Тя? — изду устни Йенефер. — Той е с нея? С твоята ученичка?

— Е, Мозаик? Молим те, разкажи ни за любовното си приключение. Много бихме искали да го чуем. Обожаваме романсите. Историите за нещастна любов. Колкото по-нещастна, толкова по-добре.

— Госпожа Лита… — Вместо да се изчерви, момичето пребледня като мъртвец. — Моля те… Нали вече ме наказа за това… Колко пъти ще ме наказваш за едно и също провинение? Не ме карай да…

— Разказвай!

— Остави я на мира, Корал — махна с ръка Йенефер. — Не я мъчи. Пък и не ми е кой знае колко интересно.

— Това вече наистина не го вярвам. — Лита Нейд се усмихна. — Но добре, ще простя на момичето, всъщност вече я наказах, простих ѝ вината и ѝ позволих да продължи обучението си. И на мен вече не ми е забавно да слушам как мърмори признанията си. Накратко: влюбила се във вещера и избягала с него. А той, като му омръзнала, просто я зарязал. Една сутрин се събудила сама. Мястото му в леглото било студено, от него нито следа. Тръгнал си, защото бил длъжен. Разнесъл се като дим. Отнесъл го вятърът.

Мозаик, макар това да изглеждаше невъзможно, пребледня още повече. Ръцете ѝ трепереха.

— Оставил е цветя — рече тихо Йенефер. — Букет цветя, нали?

Мозаик вдигна глава. Но не каза нищо.

— Цветя и писмо — повтори Йенефер.

Мозаик мълчеше. Но цветът бавно се завръщаше на лицето ѝ.

— Писмо — каза Лита Нейд, като гледаше изпитателно момичето. — Нищо не ми каза за писмо. Не си ми споменавала за него.

Мозаик сви устни.

— Ето защо, значи — с привидно спокойствие завърши Лита. — Ето защо се върна, въпреки че можеше да очакваш много по-сурово наказание, отколкото получи накрая. Той те е накарал да се върнеш. Ако не е бил той, е нямало да го направиш.

Мозаик не отговори. Йенефер също мълчеше и навиваше черен кичур коса на пръста си. Внезапно вдигна глава и погледна момичето в очите. И се усмихна.

— Накарал те е да се върнеш при мен — каза Лита Нейд. — Казал ти е да се върнеш, макар да е можел да си представи какво би могло да последва от моя страна. Признавам, че това не съм го очаквала от него.

Фонтанът бълбукаше, миришеше на мокри камъни. Ухаеше на цветя, ухаеше на бръшлян.

— Това ме изненада — повтори Лита. — Не го очаквах от него.

— Защото не си го познавала, Корал — спокойно отвърна Йенефер. — Изобщо не си го познавала.

Глава двайсета

What you are I cannot say;

Only this I know full well -

When I touched your face today

Drifts of blossom flushed and fell.

Siegfried Sassoon[48]

Конярчето беше получило половин крона още вечерта, така че конете чакаха оседлани. Лютичето се прозина и се почеса по тила.

— О, богове, Гералт… Наистина ли трябва да тръгнем толкова рано? Та още е тъмно…

— Не е тъмно. Точно както трябва е. Слънцето ще изгрее след около час.

— Цял час. — Лютичето се настани в седлото на скопеца. — По-добре да бях поспал през този час…

Гералт скочи в седлото, замисли се, даде на конярчето още половин крона.

— Сега е август — каза той. — От изгрев до залез има около четиринайсет часа. Иска ми се да отидем колкото се може по-далеч за тези часове.

Лютичето се прозина. И сякаш едва сега забеляза неоседланата петниста кобила в яслата зад преградата. Кобилата махна с глава, сякаш искаше да напомни за себе си.

— Чакай — реагира поетът. — А тя? За Мозаик?

— Тя няма да тръгне с нас. Разделяме се.

— Как така? Не разбирам… Можеш ли любезно да ми обясниш…

вернуться

48

Не мога да кажа какво си, но това, което зная добре — когато докоснах лицето ти днес, вълни от цветове разцъфтяха и окапаха. Зигфрид Сасуун — Б. пр.

1 ... 120 121 122 123 124 125 126 127 128 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)