Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 133
Перейти на страницу:

Седящият самотно на масата мъж вдигна ръка над плота. От пръстите му се изтръгнаха трепкащи пламъчета. Мъжът протегна ръката си към свещника върху масата и запали трите свещи. Позволи им да го осветят добре.

Имаше сиви като пепел коси, примесени на слепоочията със снежнобели къдрици. Мъртвешки бледо лице. Гърбав нос. И яркожълти очи с вертикални зеници.

На шията му блестеше под светлината на свещите измъкнат отгоре сребърен медальон.

Главата на озъбила се котка.

— Вещерът Гералт от Ривия — повтори мъжът в тишината, която беше настанала в помещението. — На път към Вижима, както предполагам? За наградата, обещана от крал Фолтест? За две хиляди орена? Правилно ли отгатнах?

Гералт не отговори. Дори не помръдна.

— Не питам знаеш ли кой съм. Защото със сигурност знаеш.

— Не останахте много — отвърна спокойно Гералт. — Така че не е трудно да се досетя. Ти си Бреен. Също известен като Котарака от Йело.

— Виж ти — изсумтя мъжът с котешкия медальон. — Прочутият Бял вълк знае името ми. Голяма чест. Сигурно трябва да сметна за чест и това, че възнамеряваш да откраднеш наградата ми? Трябва да ти отстъпя правото, да се поклоня и да се извиня? Като във вълче стадо, да отстъпя от плячката и да чакам, размахвайки опашка, докато водачът на стадото не се засити? И любезно да се задоволя с огризките?

Гералт мълчеше.

— Няма да ти отстъпя правото — продължи Бреен, познат и като Котарака от Йело. — И няма да се задоволя с огризките. Ти няма да отидеш във Вижима, Бели вълко. Няма да откраднеш наградата ми. Говори се, че Весемир ми е издал присъда. Имаш възможност да я изпълниш. Да излезем от кръчмата. На площада.

— Няма да се бия с теб.

Мъжът с котешкия медальон изскочи иззад масата толкова бързо, че движението му не се забеляза. Проблесна взетият от масата меч. Бреен хвана една от жриците за качулката, издърпа я от пейката ѝ, свали я на колене и допря острието в гърлото ѝ.

— Ще се биеш с мен — каза той студено, като гледаше Гералт. — Ще излезеш на площада, преди да преброя до три. В противен случай кръвта на тази жрица ще изпръска стените, тавана и мебелите. А после ще заколя и останалите. Една по една. Никой да не мърда! Никой да не шава дори!

В кръчмата настъпи тишина, глуха и пълна. Всички застинаха. И гледаха с отворена уста.

— Няма да се бия с теб — повтори спокойно Гералт. — Но ако нараниш тази жена, ще умреш.

— Един от нас ще умре, това е сигурно. Там, на площада. Но по-скоро това няма да бъда аз. Разправят, че са ти откраднали прочутите мечове. И както виждам, не си си направил труда да се сдобиеш с нови. Наистина трябва да си много високомерен, щом се готвиш да откраднеш нечия награда, без да се въоръжиш преди това. Или може би прочутият Бял вълк е толкова добър, че не му е нужна стомана?

Изскърца отместващ се стол. Светлокосата девойка се изправи. Тя взе от масата продълговат свитък. Сложи го пред Гералт и се върна на мястото си, седна до чиновника.

Вещерът знаеше какво е това. Още преди да развърже ремъците и да разгърне плата.

Меч от сидеритова стомана, обща дължина четиридесет и половина цала, дължина на острието — двайсет и седем и една четвърт. Тегло трийсет и седем унции. Дръжката и предпазителят — изработени просто, но елегантно.

Вторият меч — със същата дължина и тежест — сребърен. Частично, разбира се. Чистото сребро е твърде меко, за да може да се наточи добре. На предпазителя и по цялата дължина на острието — рунически знаци и символи.

Езиковедите на Пирал Прат не бяха успели да ги разчетат, което показваше ниското равнище на знанията им. Древните руни образуваха надписа: Dubhenn haern am glândeal, morc’h am fhean aiesin. „Моят блясък ще разреже тъмнината, моята светлина ще разсее мрака.“

Гералт се изправи. Измъкна от ножницата стоманения меч. С бавно и плавно движение. Той не гледаше Бреен. Гледаше острието.

— Пусни жената — каза тихо. — Веднага. Иначе ще умреш.

Ръката на Бреен потрепна, по шията на жрицата потече струйка кръв. Жрицата дори не изстена.

— Трябват ми пари — изсъска Котарака от Йело. — Тази награда трябва да бъде моя!

— Пусни жената, казах. Иначе ще те убия. Не на площада, а тук, на място.

Бреен се прегърби. Дишаше тежко. Очите му блестяха злобно, устните му бяха грозно изкривени. Пръстите му, стиснали ръкохватката, побеляха. Изведнъж той пусна жрицата, отблъсна я. Хората в кръчмата зашумяха, сякаш пробудили се от кошмарен сън. Чуха се въздишки и дълбоки вдишвания.

— Ще дойде зимата — изрече с усилие Бреен. — А аз, за разлика от някои, няма къде да зимувам. Уютният и топъл Каер Морхен не е за мен!

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)