![Кралица на въздух и мрак [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/2/kralica-na-vzduh-i-mrak-bg-download.jpg)
Кралица на въздух и мрак [bg]
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Тъмни съзаклятия #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-298-4
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на въздух и мрак [bg]». Краткое содержание книги:
— Не очаквах нищо по-добро от теб, Даяна Рейбърн, ала консул Пенхалоу?
Джия държеше извит меч до гърдите си.
— Спести ми театралниченето, Зара — каза тя рязко. — Не разбираш какво става и истеричните ти изпълнения причиняват само неприятности.
— Не заговорничим с елфи, Зара — каза Даяна.
Зара се изплю. Беше жест, слисващ с дивото си презрение.
— Как смееш да отричаш, че заговорничите, когато ви заловихме на местопрестъплението?
— Зара…
— Не се хаби — каза Джия на Даяна. — Тя и Кохортата няма да се вслушат в думите ти. Чуват единствено онова, което искат. Не приемат нищо, което противоречи на онова, в което вече вярват.
Зара се обърна към останалите.
— Хванете ги — нареди тя. — Ще ги отведем в Гард.
Гуин хвърли брадвата си. Беше толкова неочаквано, че Даяна отскочи изненадано назад. Брадвата прелетя над главите на Кохортата и се заби в дънера на един дъб. Неколцина от членовете на Кохортата изпищяха, когато дървото рухна насред оглушителен грохот на трошащи се клони и тътена на земята.
Гуин протегна ръка и брадвата се върна в ръката му. Оголи зъби срещу свилите се от страх ловци на сенки.
— Назад или ще ви посека на парчета!
— Виждате ли! — Зара, която беше паднала на колене, когато дървото рухна, се изправи с усилие, стиснала здраво Кортана. — Виждате ли? Заговор! Трябва да се бием… Ануш!
Ала Ануш беше избягал в храсталаците. Останалите, видимо разтърсени, се събраха неохотно около Зара, докато тя правеше няколко решителни стъпки към Гуин.
— Какво ще направи той? — попита Джия тихичко.
— Ще ги избие до един. Той е предводителят на Дивия лов, за него те са нищо.
— Те са деца — рече Джия. — Горкият Ануш избяга. Само на шестнайсет е.
Даяна се поколеба. Действително бяха просто деца… отвратителни деца, ала Гуин не биваше да ги убие. Не това беше решението.
Изтича при него, без да я е грижа какво ще си помисли Кохортата, и прошепна в ухото му:
— Остави ни. Моля те. Ще ни отведат в Гард, но няма да бъде задълго. Трябва да отидеш след Ема и Джулиън.
Гуин се обърна към нея с неприкрита тревога върху лицето.
— Но ти…
— Намери ги заради мен. И се пази! — Тя изсвири. — Орион.
Орион дотича в галоп на поляната, минавайки между Кохортата и Гуин. Гуин се метна на гърба му и се наведе, за да целуне Даяна, задържайки лицето й в шепите си в продължение на един дълъг миг.
— Пази се — каза и Орион се издигна в небето.
Всички от Кохортата крещяха, повечето от тях никога не бяха виждали нищо подобно на жребец от Дивия лов. Наистина бяха деца, помисли си Даяна уморено, у тях все още имаше искрено удивление, примесено с невежество и омраза.
А тя не можеше да нарани деца. Застанала неподвижно до Джия, Даяна остави Зара и Тимъти да им вземат оръжията и да оковат ръцете им зад гърба.
Сега, когато вече нямаха отвара за невидимост, Ема и Джулиън бяха принудени да разчитат на това да се придържат в сенките, с ниско спуснати качулки, докато се промъкваха по коридорите на кулата. За щастие, изглеждаше така, сякаш всички бяха повикани на някакво събитие — тълпите бяха оредели, много по-малко тъмни елфи бързаха напред-назад по коридорите. Стражите също изглеждаха разсеяни и никой не ги попита нищо, когато свиха зад ъгъла на един коридор и се озоваха пред гоблена със звездите.
Ема се огледа притеснено наоколо.
— Стражите ги няма.
Всъщност коридорът беше съвсем празен. Ема усети как нервните й окончания изтръпват. Нещо не беше наред.
— Много добре — каза Джулиън. — Може би са си взели почивка или нещо такова.
— Това не ми харесва. Не биха оставили Аш без охрана.
— Възможно е да са в стаята.
— Нещо не е наред…
— Някой идва.
И наистина до ушите им достигна шум на стъпки. Лицето на Джулиън беше обтегнато от напрежение.
— Ема, не можем да останем тук.
Противно на разума си, Ема извади къс меч от колана си и се мушна покрай гоблена след Джулиън.
Стаята от другата страна тънеше в почти зловеща тишина, нямаше и следа от стражи. Първото впечатление на Ема беше за място едновременно богато обзаведено и много студено. Голямо легло с колони, издялано от едно масивно парче дърво, доминираше мястото. По стените висяха гоблени, изобразяващи прелестни сцени на природни красоти в царството на феите — гори, обвити в мъгла, заледени водопади, диви цветя, изпъстрили скали, извисяващи се над морето.
Ема нямаше как да не си помисли за мора. Гоблените бяха поразяващи, ода, отдаваща почит на красотата на царството на феите, ала отвъд тези стени зараза поглъщаше истинските земи на тъмните елфи. Кралят ли беше обзавел това място? Дали виждаше иронията?