В капана на времето [bg]

За нещастие отдолу опитите му приличаха по-скоро на попълзновения на прелъстител, решен да не се отказва от атаката.

— Господи Боже! — избухна генерал Дьо Орбанвил. — Пуснете я веднага! — Той скочи на стълбите с учудваща за годините си пъргавина и вече посягаше към шпагата — която, за щастие, беше оставил до вратата.

Бързо се хвърлих, развявайки огромните си поли, пред графа и по-младия Дюверне, който показваше признаци, че ще последва генерала в спасителната акция, но не можах да сторя нищо за чичото на Мери, Сайлъс Хокинс. Търговецът на вино остана вкаменен за миг с изскочили от орбитите очи, после сведе глава и се втурна като бик да си проправя път през зяпачите.

Огледах се диво за Джейми и го видях в края на тълпата. Улових погледа му и вдигнах вежди в ням въпрос; така или иначе нямаше да ме чуе заради глъчката във фоайето, пронизвана от пронизителните като парна свирка писъци на Мери.

Джейми сви рамене и се огледа. Видях как очите му светнаха, когато видя трикрака масичка близо до стената, на която стоеше висока ваза с хризантеми. Той погледна нагоре, прецени разстоянието, затвори за секунда очи, сякаш търсеше Божията помощ, после се задейства.

Скочи на масата, хвана се за перилата и се прехвърли над тях на стълбището, на няколко крачки пред генерала. Това беше такъв акробатичен подвиг, че една-две дами ахнаха, и сред ужасените възклицания се чуха и тихи викове на възхищение.

Те се засилиха, когато Джейми изкачи стъпалата, провря се между Мери и Алекс, хвана го за рамото, прицели се внимателно и го цапардоса здравата в челюстта.

Алекс, който се беше взирал с отворена уста в работодателя си долу, сгъна колене и се стовари на земята с все още ококорени очи, които внезапно станаха празни и безизразни като очите на Мери.