В капана на времето [bg]

— Веднага престанете! — чу се властен глас и двамата Дюверне, старият и младият, си пробиха път на вече многолюдната площадка. Младият Дюверне се обърна, размаха заповеднически ръце към стадото под стълбите и то боязливо се отдръпна назад.

— Вие — каза старият Дюверне и посочи Сен Жермен. — Ако наистина сте загрижен за обществото, както твърдите, погрижете се хората долу да се разотидат.

Сен Жермен се втренчи в банкера, но след миг сви рамене и кинжалът изчезна. Графът се обърна безмълвно и тръгна по стълбите, като разбутваше хората пред себе си и гръмогласно ги подканваше да си вървят.

Въпреки неговите усилия, и тези на Жерар, младия Дюверне, повечето гости си тръгнаха, пълни догоре със скандални клюки, чак след пристигането на Кралската стража.

Вече възстановен, господин Хокинс веднага обвини Джейми в отвличане и сводничество. За миг си помислих, че Джейми ще го удари отново, защото мускулите му се издуха под синьото кадифе, но се сдържа.

След доста объркани спорове и обяснения, Джейми се съгласи да отиде в щаба на Стражата в Бастилията, където — вероятно — щеше да даде показания.

Алекс Рандал, бял като платно, плувнал в пот и явно недоумяващ какво се случва, също беше отведен. Херцогът не изчака да види какво ще се случи със секретаря му, а дискретно повика каретата си и потегли преди пристигането на стражата. Каквато и да бе дипломатическата му мисия, забъркването му в скандал нямаше да е от полза. Мери Хокинс, още в безсъзнание, беше откарана в дома на чичо си, увита с одеяло.

За малко да приберат и мен, но Джейми категорично се възпротиви, като обясни, че съм в деликатно състояние и не мога да бъда водена в затвор. Най-сетне, след като се увери, че Джейми не възнамерява да бие никого повече, капитанът на Стражата отстъпи, при условие че няма да напускам града. Мисълта за бягство от Париж имаше своето очарование, но аз не бих тръгнала никъде без Джейми, затова дадох честната си дума без капка колебание.

Докато всички се мотаеха смутено из фоайето, палеха фенери и взимаха шапките и наметалата си, аз видях Мърто, с мрачно насинено лице, да се мотае в покрайнините на тълпата. Явно възнамеряваше да придружи Джейми, където и да го водеха, и това ми донесе силно облекчение. Поне съпругът ми нямаше да е сам.

— Не се бой, сасенак. — Прегърна ме Джейми и прошепна в ухото ми: — Ще се върна скоро. Ако нещо се обърка… поколеба се, но продължи твърдо: — сигурно няма да се наложи, но ако ти потрябва приятел, отиди при Луиз дьо ла Тур.

— Ще ида. — Успях да го целуна набързо, преди стражите да го обградят.

Вратата на къщата се отвори и аз видях как Джейми cе озърна назад. Срещна погледа на Мърто и отвори уста, сякаш да каже нещо. Стиснал колана си, Мърто хукна след него и едва не изблъска младия Дюверне на улицата. Последва кратка размяна на свирепи погледи, после Джейми сви рамене и вдигна ръце с примирение.