Тайната порта [bg]

Все така съзерцаваща я като онемяла, Силия едва не припадна от тази мисъл.

— Но, както виждаш, не го направих — добави Анета.

— Очевидно.

— А после я видях да протяга ръка и да взема нещо от захарния кораб.

— Искаш да кажеш, че си е отчупила парченце от него, така ли?

— Не — смръщи се Анета. — Мисля, че в този кораб вече е било скрито нещо. Всъщност сега, като се замисля, съм сигурна. Лично аз не го видях, защото беше тъмно, а и изобщо не съм търсила нещо подобно. Но тя трябва да е знаела, че ще го намери там, защото се протегна право към него и веднага го сложи в устата си.

— И той не я видя да го прави?

— Не. Той се беше обърнал да потърси шал, за да наметне раменете й. Тя нарочно го изчака да й обърне гръб.

— И после какво?

— Когато се увери, че тя се чувства удобно — очевидно нямаше нищо против да й прислужва, представяш ли си? — та тогава той се опита да я целуне по устата. Първоначално тя не искаше. Видях я как извърна глава, но той настоя. Бутна я назад на дивана и я приклещи под себе си, така че тя не можеше да помръдне. И после чух — боже, беше отвратително! — звука от влажните му устни, които сякаш я смучеха, дъвчеха устата й, облизваха цялото й лице като куче! — потрепери от отвращение. — Не можех да гледам повече. Затова просто се облегнах назад в шкафа и затворих очи. Едва доста по-късно си дадох сметка, че нещо не е наред. Първо изплака момичето, но беше вик на болка. А аз си помислих, че й е сторил нещо, че действително я е наранил по някакъв начин — не знам как, с пръсти или може би дори с фалшива мъжественост… О, повярвай ми — отбеляза, забелязвайки ужаса в очите на Силия, — виждала съм и по-лоши неща от това! Обаче после извика и той. А после чух други звуци. И замириса… Боже, гъсчице, нямаш представа как замириса! — лицето на Анета пребледня. — Навсякъде повръщано и изпражнения, непоносима воня! Но скоро всичко приключи. След броени минути момичето беше мъртво.

— Значи, според теб, тя е сложила в устата си отрова — изрече бавно Силия, — а когато той я е целунал, се е отровил и той, така ли?

— О, не! Не! — извика енергично Анета. — Басирам се на хиляда дуката, че и на повече, че тя нямаше никаква представа, че взема отрова, а какво остава — че ще отрови евнуха! Вероятно си е мислела, че е някакъв вид любовна отвара…

— Е, тя със сигурност имаше достъп до доста подобни неща. Карийе Лала има в онази своя специална кутия цяла аптека! За нея не би имало нищо по-лесно на този свят да си грабне нещо, когато старицата не гледа.

— Но тогава защо да си прави целия този труд да го крие в захарния кораб? Пък и тя не би могла да знае, че аз ще го внеса в стаята и ще го сложа на онзи поднос… О, боже! — Анета се хвана за главата. — Зави ми се свят от мислене. Не, тук нещо не е наред! Защо ще хапе ръката, която я храни, а? Да бъдеш любовница на главния черен евнух, колкото и отблъскващо да звучи това, би могло да даде на момичето власт, много по-голяма от всичко, за което си е мечтала. Почти толкова власт, колкото има и самата хасеки. Не, помни ми думата, някой я е използвал! Сигурна съм, че това момиче нямаше никаква представа какво всъщност прави! Някой друг стои зад всичко това, убедена съм!