![Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/6/3/tajnata-porta-bg-download.jpg)
Тайната порта [bg]
- Автор: Хикман Кэти
- Серия: Тайната порта #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 978-954-771-330-7
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:
И точно тогава чух шум — гласове, които си говореха много тихо. Идваха откъм покоите на валиде султан. Зачудих се дали това няма нещо общо с теб, затова отидох до вратата, която свързва Двора на карийе с предните й стаи, за да чувам по-добре. Тогава, точно когато стигнах там, вратата се отвори рязко и оттам излезе карийе Лала. Носеше нещо — захарния кораб. И двете почти не припаднахме от страх — имах чувството, че положихме големи усилия да не се разпищим на висок глас — и за един кошмарен миг си помислих, че тя ще ме изпрати при управителката на харема. Но тя просто ми подаде захарния кораб и заяви, че й е заповядано да го отнесе в стаята на главния черен евнух, но че аз също мога да свърша тази работа.
— Значи ето как се озовал там! Ти си го занесла! Господи, Анета! — Силия се втренчи в приятелката си. — Значи вече има двама души, които знаят къде си била онази нощ?
— О, карийе Лала е напълно безобидна, всички го знаят! — цъкна нетърпеливо с език Анета. — Въпросът, който трябва да си зададем, е кой е пратил нея?
— Така де, но едно по едно — кимна Силия и разтърка очи. — Първо ми кажи какво стана, когато влезе в стаята на Хасан ага!
— Това бе най-странното — там нямаше никого — отговори Анета. — Сложих кораба на подноса, който беше оставен до неговия диван, но не и преди да го разгледам добре. Съжалявам, гъсчице, знам, че трябваше да ти кажа! — погледна към Силия и преглътна. — Както и да е. След като оставих захарното лакомство върху подноса, се зачудих какво да правя. Хрумна ми, че може би трябва да изчакам и да кажа на Хасан ага какво съм му донесла, но никой не се появи. И така — хвърли поглед към Силия, — реших, че така и така съм там, най-добре да огледам. Кога друг път ще имам този шанс?!
— Какво? — сега беше ред на Силия да се ужаси. — В стаята на Хасан ага?!
— Точно ти нямаш право да се възмущаваш! — сряза я Анета, приведе се към нея и допълни: — И чуй това: наистина открих нещо или по-точно чух нещо! Чух глас на котка!
— Котка ли? Че какво му е толкова необичайното на това? Този дворец е пълен с котки!
— Но звукът идваше от вътрешността на една от стените. Заслушах се внимателно и най-накрая го проследих зад плочките на една от стените, точно срещу дивана на евнуха. Плачът на горката котка ставаше все по-силен и по-силен, затова аз прокарах пръсти по плочките и най-накрая открих в стената нещо като лост. Дръпнах го и веднага цяла част от стената просто се отвори пред очите ми!
— Тайна врата! Още една!
— Именно. И зад тази врата имаше шкаф, доста голям, достатъчно голям в него да се скрие и по-едър човек, например дебел черен евнух. И там намерих котката…
— Горкичката!
— Но беше не коя да е котка! Представяш ли си? Беше големият бял котарак на валиде, с призрачните очи? Знаеш ли го?
— Разбира се! — възкликна Силия. — Но какво изобщо е правел Котьо там?
— Ще стигна и до това. Когато отворих вратата, котаракът се изстреля от шкафа толкова бързо, че едва не ме събори. И тогава видях, че в задната част на шкафа има друга врата!
— Мисля, че се сещам какво ще кажеш.
— Точно така! Зад втората врата открих тайна стълба! Точно като онази, която ти си открила в апартамента на хасеки.
— Значи затова се интересуваше толкова от различните входове към нейния апартамент. Мислиш ли, че двете врати са свързани?
— Разбира се! Нали именно така Котьо се е озовал там! Трябва да се е промъкнал незабелязано през някой от входовете, а после се е озовал в капан. Та бях все още в шкафа, когато чух гласове, идващи откъм стаята зад мен — тук Анета погледна стеснително Силия. — Какво можех да сторя? Нямаше време да изляза. Имах време само колкото да затворя тайната врата към шкафа, този път с мен вътре, и Хасан ага се появи!
Силия се ококори срещу нея.
— Да, знам, знам! — махна с ръка Анета. — Не ме гледай така. Беше глупаво, но може би не толкова глупаво, колкото звучи. Та дъртият носорог не беше сам. Беше, представи си, с момиче! Помощницата на карийе Лала от банята на валиде. Виждах и двамата съвсем ясно през една шпионка в задната част на вратата.
— Момичето със сплетената коса? Помня я — отсече Силия. — Онази нощ тя ми помагаше в подготовката. Но не мисля, че след това съм я виждала някъде.