Тайната порта [bg]

— Елизабет, значи наистина си била тук… Току-що звъннах в стаята ти. Радвам се, че те хванах! — и с напълно неразгадаема физиономия Хадба я подкани с ръка към стаичката под стълбите. — Имаш посетител, скъпа.

— Мехмед? — светнаха очите на Елизабет. — Той се върна?

Тъкмо се канеше да се обърне и да побегне към дневната, когато Хадба сложи ръка на рамото й и изрече:

— Не, скъпа, не е Мехмед…

Но преди да успее да си довърши изречението, Елизабет чу зад гърба си познат глас:

— Здравей, Елизабет!

Завъртя се на пета. И ето го пред нея, съвсем същия. Избелели дънки, кожено яке, подканящи за секс очи. Пряко сили тя изпита прилив на истинско животинско желание към него.

— Мариус?

— Здравей, красавице!

— Но какво правиш тук? — глупав въпрос. — Как ме намери? — още по-глупав. От нерви ли бе започнала да му се усмихва?

— Дойдох да те намеря, скъпа — гласът му беше мек, почти гукащ, глас, който в недалечното минало я караше да се предаде на почти всяко унижение, само и само да го чуе отново.

— Съжалявам, Мариус, но аз не…

Но преди да успее да каже каквото и да било повече, той вече я бе прегърнал и я целуваше по устните.

— Ти избяга от мен — прошепна.

— Недей… — Елизабет се опита да се отскубне от него, но бедрото й се удари неловко в неговото.

„Какъв му е проблемът на този човек? — почти чу думите на Иви. — Не те иска, но същевременно не може да те пусне!“

— Как ме намери?

Оглеждайки го, тя леко потрепери. От ужас или от вълнение? Косата му, която беше винаги разрошена, беше станала още по-дълга и се къдреше около яката на якето му. Той беше толкова близо, че тя усещаше познатия му аромат, на косата и кожата му, миризмата му на цигари и мръсни чаршафи, не толкова неприятното, леко кисело ухание на кожата на якето му.

— Липсваше ми — изрече той. И нахален, на всичко отгоре! Не отговори на въпроса й. Незнайно защо Елизабет установи, че ръката й беше преметната през врата му, пръстите й пълзяха в косата му. Близо шест седмици на забрава и за какво?

— Какво ще кажеш да отидем в стаята ти, а? Трябва да поговорим — промърмори той и плъзна пръсти по гърба й. — Опитах се да убедя портиерката тук да ме пусне горе — промърмори в ухото й, — но тя не отстъпи. Коя е старата чанта, между другото?

Изведнъж Елизабет си даде сметка за солидната и невъзмутима фигура на Хадба, която стоеше само на няколко крачки от тях.

Той си играе със сърцето ти.

Стресната, тя погледна Хадба.

— Какво каза?

— Нищо не съм казвала — промърмори Хадба и продължи да си стои там. Крещящата липса на благоприличие в поведението на Мариус бе изписана така ясно върху лицето й, че сякаш заля Елизабет с ледена вода. Засрамена, младата жена се отдръпна от него.

— Извинявам се! Хадба, това е Мариус. Мариус, това е моята хазяйка Хадба.