Тайната порта [bg]

— Но нали откриха кой го е направил? През цялото време е била тя! — едва не изкрещя Анета. — Ами хороскопа, който Ханза откри?

— Никога не съм вярвала на това, а ти? И има ли изобщо някой, който да повярва? Всеки би могъл да го подхвърли. Помниш ли, когато видяхме Есперанца Малхи да доставя нещо в апартамента й? Някой го пое, но така и не видяхме кой, нали? Мисля, че Гюлай знаеше, че нещо подобно ще й се случи. Подсказа ми го достатъчно. Със сигурност знаеше, че има врагове. Врагове, които са достатъчно опасни, за да я накарат да се откаже да бъде хасеки.

— Значи така ти е казала, а? — дари я с изпепеляващ поглед Анета. — Да не би да забравяш нещо? Гюлай имаше син. Той можеше да бъде следващият султан, което означава, че тя можеше да бъде следващата валиде. Няма по-голям залог от това. Когато настоящият султан се е възкачил на трона, всичките му деветнайсет братя били убити. Помниш ли историите на карийе Лала? А Гюлай знаеше, че освен ако не победи, същото ще се случи и с нейния син. И все още може да се случи — допълни мрачно.

— Това не го отричам. Но все така смятам, че е било част от плана й.

— Не ти ли е хрумвало някога, че тя може би е искала да си помислиш точно това? Че е имала свои причини да ти разкаже за Славеите? — Анета потрепери и придърпа по-нагоре завивката си. — Колкото повече слушам за тази история, толкова по-малко ми харесва.

— Грешиш! — отсече Силия. — Точно затова трябва да ми се довериш! А сега, ако обичаш, кажи ми какво видя?

— Добре де, ще ти кажа — промърмори Анета и затвори очи. — Онази нощ, същата нощ, когато те отведоха при султана за първи път, аз не можах да заспя — започна. — Непрекъснато мислех за теб. Питах се дали си… добре. Чудех се на какви трикове те е научила карийе Лала и дали са си стрували парите, които й дадохме — клепачите на Анета изпърхаха. — От това зависеха толкова много неща и аз си знаех, че това може да се окаже единственият ни шанс да успеем. От тук минават десетки момичета, повечето от които никой не ги поглежда. Но ти, Силия, си красива и нежна и се държиш като благородничка. Знаех си, че ще те забележат. Докато аз съм… Погледни ме! — засмя се. — Аз съм едно невзрачно същество с черна коса, както обичаха да казват някога монахините. Никой, най-малко султана, не би ме забелязал. Но пък имам ум, при това остър ум, така че двете… Е, две е по-добре от една.

Както и да е. Та през онази нощ, както ти казах, не можех да заспя. Ако си спомняш, тогава тук не бяхме много жени. С изключение на новите, повечето от жените бяха все още в летния дворец на валиде и трябваше да се върнат едва на следващия ден. Слязох в банята за вода. Беше толкова тихо! Спомням си как зърнах собствената си сянка под лунната светлина и си казах, че сигурно това означава да си призрак.