Тайната порта [bg]

— Кое? Не чувам нищо.

— Почакай! — Силия притича до вратата, огледа коридорите от всички страни, а после и Двора на карийе. Наоколо не се виждаше никой. Когато се върна, лицето й беше пребледняло. — Бяха преровили нещата ми, сигурна съм в това! Където и да отида, усещам, че ме наблюдават! Наблюдават и слушат! Непрекъснато! Даже хора, на които си мислех, че мога да имам доверие — Гюлбахар, Зюмбюл… всичките. Нямаш представа какво е! А аз вече не знам кой кой е!

— Защо? Заради захарния кораб ли? Но нали вече доказаха, че той няма нищо общо с отравянето?

— Доказаха ли, наистина? Не съм много сигурна. Не мога да спра да мисля за това, Анета! Ами ако са разбрали за Пол, ако той също е в опасност? — Силия притисна с ръка мястото под ребрата си, където болката вече беше станала постоянна. — Анета, знай, че това още не е свършило! На кораба беше изписано моето име! — отново усети, че не може да си поеме въздух. — Виж какво, нямаме много време. Просто ми кажи какво си видяла! Повярвай ми, тази работа няма да отшуми от само себе си!

— В интерес на истината, мисля, че най-доброто за нас е да оставим цялата тази работа да отшуми от само себе си. Което ще стане, стига някой особено добросъвестен да не продължава да мъти водата! — тросна се Анета и я изгледа на кръв. — Истината е, че нищо не се е случило! Откриха кой го е сторил — Ханза или хасеки, или и двете може би, и аз съжалявам за това — допълни нацупено, — защото знам колко я харесваше, имам предвид хасеки. Но ако Хасан ага наистина ме бе видял там, досега щеше да каже нещо, нали? Нали не смяташ, че не съм го обмислила, а? Обаче никой не е казвал нищо и никой няма да каже нищо, затова защо просто не оставим всичко да отшуми?

— Не би говорила така, ако беше там! Беше ужасно, Анета! Бях там, когато ги отведоха — Силия показа китката си. Гривната на хасеки с нейните сини и бели стъкълца проблесна. — Главният черен евнух беше отровен, а сега две жени са мъртви заради това! Завързаха ги в чували и ги хвърлиха в Босфора. Представяш ли си? — започна да опипва стъклените мъниста на гривната. Гладкостта им я успокояваше. — Фактът, че Хасан ага не е казал нищо за теб, може и да е добър знак, може би наистина не те е видял. Но може да означава също така, че чака подходящия момент. Защото точно това правят тук, помниш ли? Наблюдават и чакат. Нали ти ме научи на това?

Анета се претърколи и легна с гръб към Силия, като се стараеше да не я слуша.

— Хасеки се опитваше да ми каже нещо, но така и не получи възможността да довърши историята си — каза Силия, като разтърси рамото на Анета. — Ти смяташ, че Есперанца Малхи те е урочасала, но аз не мисля, че тя има нещо общо с всичко това! Замесен е някой друг! Поне това схванах от разговора с хасеки. Някой, който е много по-опасен.