Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Тайната порта [bg]
Тайната порта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тайната порта [bg]

Электронная книга - «Тайната порта [bg]». Краткое содержание книги:

История за политически съюзи и интриги, опасна любов и добре пазени тайни. От Ориенталската библиотека в Оксфорд започва разплитането на загадъчна история, случила се в Константинопол преди четиристотин години. Елизабет Стейвли седи в библиотеката в Оксфорд и ръцете й треперят, докато разглежда фрагмент от старинен ръкопис, който може да бъде ключ за разкриване на история, останала тайна в продължение на векове. Силия Лампри, дъщерята на британски капитан, изчезва след нападение над кораба им и има вероятност да е попаднала в харема на султана. Елизабет заминава за Истанбул, и за да избяга от мъжа, който си играе със сърцето й, и за да потърси нови доказателства за своята теза. Защото разгадаването на съдбата на Силия е начин да промени собствената си съдба. Константинопол, 1599 г. В Топкапъ сарай главният евнух е отровен от захарен кораб, подарък от английския двор. В коридорите на двореца се надига вълнение. Кой стои зад покушението — англичаните или вътрешен човек? Новата фаворитка в харема се оказва пленена англичанка, купена от любимата жена на султан Мехмет III… С нежна кожа, горещо сърце и бърз ум тя се опитва да оцелее сред интригите и опасните игри, разиграващи се на забранената територия на султанския харем. Защото има цел — да се добере до ключа за тайната порта, зад която я чакат любовта и свободата. Английският пратеник в Константинопол Пол Пиндар, годеник на Силия, дълго време я е смятал за загинала. Но един ден след посещение в двореца получава закодирано послание от нея… Какъв ще бъде изборът на мъжа, станал заложник на дълга, и ще успее ли той да спаси Силия? В каква посока ще поеме животът на Елизабет? „Тайната порта“ разказва за политическите игри на големите империи, за тайни, които пази харемът, за ревност и приятелство — история в история, преплела съдбите на две жени от миналото и настоящето, които се стремят към истинската любов.
1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159
Перейти на страницу:

— Може би Ричард е прав. Може би наистина е била една от монахините.

— Искаш да кажеш, че са оцелели заедно след корабокрушението? — възкликна доктор Алис. — Е, напълно допустимо. Но след това би трябвало да са били винаги заедно, при един и същи господар на робите. А след това продадени заедно и в сараите на султана. Стига де, какви са шансовете за подобно нещо?

— Да, права си — промърмори Елизабет.

— Но не е ли шансът онова, с което непрекъснато си имаме работа? — обади се Ричард, докато затваряше лаптопа си. — Шансът, съвпадението? Най-невероятните, най-произволните изводи? — затвори чантата си. — В крайна сметка какви бяха шансовете вие да намерите този фрагмент след толкова много години? Или аз да открия поемата отзад? Помислете и върху следното: ако бяхте направили откритието си година или две по-рано, щяхме напълно да го пропуснем. Защото тогава тази технология все още не съществуваше.

Докато се приготвяха да си тръгват, Елизабет взе фрагмента и го погледна за последен път. После изрече:

— Значи просто е чакала своя миг.

— Какво искате да кажете? — попита Ричард Омар, докато слагаше шала и палтото си.

— Силия. Знам, че ще ме сметнете за романтичка — хвърли поглед на доктор Алис, — но през цялото време имах странното усещане, че не аз съм открила Силия, а тя мен. Не знам защо. Глупаво е, но… — подаде папката на Ричард. — Заповядайте, вземете я. Повече не ми трябва.

Сбогуваха се с експерта на стълбите на библиотеката. Когато той си замина, Сюзън Алис подуши въздуха и отбеляза:

— Виж! В крайна сметка денят се оказа прекрасен!

И беше самата истина. Небето беше синьо, снегът блестеше под лъчите на слънцето.

— И сега накъде? — погледна тя косо младата си колежка.

— Искаш да кажеш дали се връщам в Истанбул ли? — засмя се Елизабет. — Ами да, мисля, че ще се върна.

— Всъщност имам предвид точно сега.

— Имам среща с Иви, но по-късно — отговори Елизабет и я хвана под ръка. — Може ли да те изпратя до колежа?

— И още как!

Известно време двете вървяха мълчаливо.

— Знаеш ли, все пак продължавам да се питам какво ли се е случило с нея накрая — изрече замислено Елизабет. — И ми хрумна, че в известен смисъл тъкмо това е краят на историята на Силия Лампри. С намирането на фрагмента, после на компендиума, а сега и на тази поема. И ние, които я подредихме…

— … след четиристотин години пълен мрак.

— Какво? — изгледа я стреснато Елизабет. — Какво каза току-що?

— Казах: „След четиристотин години пълен мрак“.

— Да, и на мен така ми се счу.

Двете спряха и се спогледаха.

— Странна работа! — възкликна доктор Алис и погледна озадачено Елизабет. После наклони глава настрани, като че ли слушаше нещо. — Какво ли изобщо ме накара да кажа това?

1 ... 150 151 152 153 154 155 156 157 158 159
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)