Леговище от кости
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #4
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Леговище от кости». Краткое содержание книги:
— Да — отвърна Хондлър. — Надявахме се да ги измъкнем, но се наложи да прекараме с лодките болните, жените и децата. Не останаха свободни лодки за Посветители. Ще защитаваме Карис, каквото е задължението на Владетелите на руни, така че халите ще успеят да достигнат до нашите Посветители само през труповете ни.
— Това място е смъртоносен капан, да знаеш — заяви Боренсон.
— Назови ми по-добре защитен замък в цяла Мистария — възрази Хондлър. И имаше право.
— Имате ли копия? Бихме могли да направим едно последно сражение на бойното поле.
— Бих бил доволен да отговоря, че имаме поне няколко. Но не остана нито едно. Разчитаме само на стрели, бойни чукове и всякакви други оръжия, с които разполагаме.
— Срещнах сър Питс да препуска на юг — добави Боренсон. — Каза ми, че знаеш повече номера и от панаирджийска мечка. Надявам се, че имаш в запас още неща освен огнената стена и метателните машини.
— Имаме десет хиляди стрели за катапултите — отвърна Хондлър. — Можем да стреляме по халите иззад огнената стена. Разчитаме и на стрелците с лъкове. Те ще ги засипят със стрели от стените на замъка, докато са заети с вратата. Разполагаме с три милиона стрели и петстотин отлични подсилени стрелци, които улучват всяка мишена.
— Три милиона стрели може и да не стигнат — отвърна Боренсон. — Роговите лъкове може и да пронижат кожа на хала, но никога не съм чувал да го направиш с дълъг лък.
— Налага се да опитаме — отсече Хондлър. — Наредих на стрелците да се въздържат от стрелба, докато врагът не приближи на десетина разкрача.
Боренсон прехапа устни. Не беше убеден, че това ще свърши работа.
— Облекчителите работеха без почивка ден и нощ — продължи Хондлър. — Използваха всички силари, които успяхме да намерим. Разполагам с три дузини защитници, всеки от тях с по двайсет дара на метаболизъм. Заедно един до друг ще успеят да удържат вратата дълго време. Но и при това положение ни трябва още един защитник. Какво ще кажеш? — Хондлър се ухили неприятно. — Да ти се умира млад?
Боренсон погледна крадешком към Мирима. Ако му бяха задали този въпрос преди седмица, изобщо нямаше да се колебае. Но сега не отговаряше единствено за себе си. Приемането на толкова дарове означаваше, че дори и да оцелее след битката, никога няма да бъде истински съпруг на Мирима. Щеше да умре като самотник.
Мирима сякаш прочете мислите му и погледна към спускащата се по планинския склон орда. Мракът се бе сгъстил и Боренсон виждаше само бушуващата огнена ивица. Пламъците внезапно подпалиха един бор, който лумна като огромна факла, и на светлината му зърнаха страховитите създания, чиито матови гърбове отразяваха огненочервените пламъци. Със скоростта, с която препускаха, щяха да са тук най-много след час.
— Ще ви трябва повече от един защитник, за да се спасите — обади се най-после Сарка Каул.
— Надяваме се на подкрепления, сър — обърна се към него Хондлър. — Дъщерята на Лоуикър предвожда отлична войска и според последните известия е на малко повече от десет мили оттук.
— А Радж Атън е скрил армията си в хълмовете на изток — прекъсна го Сарка Каул. — Но нито един от двамата не ви мисли доброто. Идат като гарвани, надявайки се да съберат плячката, след като паднете. Ще се намесят едва след смъртта ви.
— А откъде знаете всичко това? — попита намръщено Хондлър.
Сарка Каул отметна качулката си, разкривайки по-бялото си от кост лице.
— Посветен съм в техните тайни споразумения — отвърна той. — Дайте ми вашите двайсет дара на метаболизъм, за да мога да се сражавам, и се надявам да ви покажа как да спечелите тази битка.
Хондлър изгледа инкареца с недоверие, след което погледна Боренсон.
Той кимна утвърдително.
— Отлично — съгласи се Хондлър. — Добре би било да прибегнем до услугите на човек, който знае да воюва на тъмно.
Вечерното слънце се спусна зад Зъберите на света и метна върху града черната плащаница на нощта.
Мост през времето
Знаци и чудеса съпътстват само помазаните от Стихиите.