Леговище от кости
- Автор: Волвертон Дэйв
- Серия: the runelords #4
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Леговище от кости». Краткое содержание книги:
„Сигурно е болезнено да си стегнат като в окови — помисли си тя. — Мъчително е да отдадеш дар на гъвкавост.“
Когато приключи, облекчителят я погледна и каза:
— Сега искам да гледаш свещта.
Шемоаз погледна към свещта, след което погледът й се върна към Бриел. Винаги, когато бе наблюдавала отдаване на дарове, Посветителят не отделяше очи от господаря, който получаваше дара.
— Не, не гледай нея — предупреди я облекчителят. — Не откъсвай поглед от свещта. Гледай светлината.
„Разбира се — досети се Шемоаз. — Гледаме към господаря, защото е красив с даровете си на обаяние и така ни е по-лесно да отдадем своя дар. Но ако виждаш пред себе си един клет вектор, това само може да те разстрои.“
Шемоаз загледа свещта. Облекчителят започна да припява с плътен глас. Тя не можа да разбере думите. Доколкото знаеше, това бяха само звуци. Действаха й успокоително и усилваха все повече и повече желанието й да отдаде своя дар, като постепенно разгарящ се огън.
Пламъчето на свещта потрепваше и пращеше. Облекчителят обиколи помещението няколко пъти и накрая постави силара върху ръката на Шемоаз.
Докосването разтърси цялото й тяло. Много пъти бе чувала за „целувката на силара“. Затова си представяше, че първото докосване на метала ще е някак нежно и чувствено. Но изобщо не приличаше на целувка. Вместо това изпита усещане, че в кожата й се забива пиявица и засмуква цялата й жизненост.
Щом се допря до кожата й, започна да се нагорещява, а мускулите й започнаха да се съсухрят. Десният й бицепс се сгърчи толкова силно, че от болка тя спря да диша.
Отдаваше се, като полагаше усилия да мисли за Габорн, който се нуждаеше от помощта й. Пламъкът на свещта потрепваше като змийски език и тя не отделяше поглед от него, без да обръща внимание на настойчивото припяване на облекчителя. До слуха й достигна кукуригането на петлите отвън — изпращаха залязващото слънце.
Болката се простря надолу към лакътя и нагоре към рамото. Капки пот оросиха челото й и потекоха по носа й. Силарът сякаш се превърна в огнен пламък, който изгори ръката й и замириса на опърлена коса и изгоряла плът.
От изненада тя погледна върха на силара. Много пъти беше присъствала при отдаване на дарове и почти всички дарители един след друг изкрещяваха от болка. Някои твърдяха, че болката от силара е неописуема, непоносима, но Шемоаз бе твърдо решена да издържи.
Тя притвори очи, съсредоточена върху своя крал и хората, които обичаше. Болката лумна с всичка сила, сякаш цялата й ръка внезапно пламна. Тя заскърца със зъби.
„Мога да го понеса — повтаряше си. — Мога да го понеса.“
И в този момент болката се разрасна стократно. Сякаш всички мускулчета в цялото й тяло се сгърчиха едновременно и тя се сви от болка, по-остра от всичко, което си бе представяла. Искаше й се да изкрещи, да даде израз на непоносимата болка, но между устните й се промъкна само някакво стенание.
И светът потъна в мрак.
По стъпките на бащата
Отговорност на всеки мъж е да ръководи делата си по такъв начин, че за потомците му да бъде както въпрос на чест, така и предизвикателство да продължат по неговите стъпки.