Леговище от кости

Питс кимна на север.

— Земния крал ни предупреди да защитаваме Карис и така ще направим. Но Върховният маршал Хондлър не изчака нападението на халите, а изпрати копиеносци срещу челото на колоната. Сега там е истинска касапница.

— Колко е до челото? — попита Боренсон.

— Трийсет-четирийсет мили — отвърна Питс.

Новината смрази Боренсон. Четирийсет мили до челото? Фронтовата линия се простираше на юг, докъдето стигаше поглед.

— А колко е до тила им? — запита Мирима.

— Трудно е да се прецени — отговори Питс. — Някои смятат, че е на стотина мили, други го изчисляват на сто и двайсет. — Докато Боренсон се опитваше да отгатне колко огромна би могла да е ордата, Питс добави мрачно: — Може да са дори милион. Нямаме дори толкова копия, не стигат и за една двайсета от тях. Земния крал ги използва всичките миналата седмица. Затова се съсредоточаваме върху водачите. Магесниците-разрушителки са защитени отлично в предните редици. Истинска касапница беше — каза той с разтреперан глас. — Вече загубихме много воини. Сър Ленгли от Оруин е един от тях.

— В името на Стихиите! — изруга Боренсон.

— И как ще се сражаваме без копия? — попита Мирима.

— Ще ги посрещнем на земята, пред вратите на Карис — отвърна Питс. — Ще използваме бойни чукове и къси копия, а ако се наложи, и ноктите си. Но ще се бием. — Думите му демонстрираха глуповатост, но същевременно и храброст. — Хондлър знае повече номера и от панаирджийска мечка — добави той. — Вървете в Карис и ще се убедите сами!

— Ще е необходимо повече от номерата на панаирджийска мечка, за да се защити Карис — обади се Сарка Каул. Боренсон погледна назад. Сарка Каул изглеждаше застрашително върху червения си кон, скрил лице под черната качулка. Гласът му бе почти безплътен. — Но има и повод за радост. Младият крал Оруин най-после е събрал смелост и в този момент препуска към вратите на града с три хиляди воини зад гърба си.

Питс се вторачи в омотаната в черна мантия фигура и попита Боренсон:

— Кой е приятелят ти?

— Сарка Каул — представи го Боренсон. — Запознайте се: това е сър Питс.

— Инкарец? — възкликна Питс и сграбчи копието си. — Каква работа има инкарец тук?

— Отивам да се сражавам в Карис, приятелю — отвърна Сарка Каул.

Питс избухна в зловещ смях.

— В такъв случай, надявам се да се срещнем там!

— Ела, преди да е паднал мрак — отвърна Сарка Каул.

Боренсон и Мирима пришпориха конете си. Земята пред тях потъваше в мрак. Към небето се извиваха колони от пушек и се сливаха в огромна завеса, която се спускаше над равнината. Земята се тресеше под стъпките на напредващите хали, сякаш всеки миг щеше да се продъни под краката им.