Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Дребнавостта на провинциалния мир гнетеше Волфганг, желанието да напусне града стана още по-силно. Една юлска вечер, както се хранеше, той заяви с несвойствена за него рязкост:
— Трябва да се откажа от служба при мюфтията — крачка много по-сериозна, отколкото молбата за отпуск, и Волфганг очакваше протест от страна на татко.
Но баща му, като помълча, рече:
— Твоите чувства са ми понятни; първо обаче трябва хубаво да обмислим всичко.
— Не мога повече да чакам. Мъчих се да проявявам търпение, но ти сам знаеш колко нетрайна е житейската слава.
— И все пак не можем да напуснем и двамата… от какво ще живеем тогава?
— Мога да поема още няколко урока — предложи Нанерл.
— Това ще помогне, но съвсем не ще реши въпроса — отвърна татко.
— Ще живеем по-икономично. Мога сама да готвя и шетам — рече мама.
— Всички проявяваме изключително благородство, но ще е по-добре да подходим към въпроса трезво и благоразумно — каза татко. Той съзнаваше: ако Волфганг остави службата при архиепископа, връщане назад няма.
Волфганг обаче упорствуваше. Той едва се сдържаше от гняв:
— Никога не ще успея да напиша тук опера. А съм оперен композитор и не мога да погреба таланта, с който милостивият и всеблаг бог е благоволил да ме надари. В мен съвсем не говори тщеславие, а просто ясно, както никога преди, съзнавам това.
— Вярно, но не бива и да се скита по света. Трябва всичко да се подготви. Ако успееш да се освободиш от мюфтията, а на мен той даде отпуск, ще ти потърсим такова място, където да можеш да развиваш таланта си, да изкарваш достатъчно пари за приличен живот и да си осигуриш солидно бъдеще.
— Чудесно! — възкликна Волфганг. — Хайде отново да се обърнем към архиепископа!
В гласа на сина звучеше толкова горчивина, че упорито потисканите спомени за годините на подчинение и раболепие в миг преляха в душата на Леополд. „Архиепископ Шратенбах, който минаваше за великодушен, всъщност можеше да се нарече така само в сравнение с Колоредо“ — помисли си той. За да отреже пътя за всякакво отстъпление. Леополд написа бързо молба за освобождаването на Волфганг. Ако приемат молбата, той ще замине със сина си и няма да го остави, докато Волфганг не намери подходящо кътче за своя гений.
Този път Моцартови подадоха молбата чрез граф Георг Арко, който както преди си оставаше разположен към тях.
Четири седмици не се получи отговор и Леополд и Волфганг започнаха да се безпокоят. Но на 28 август и двамата бяха уволнени.
Волфганг ликуваше, а Леополд бе потресен. Парите, спечелени по време на голямото турне из Европа, бяха похарчени и сега без мястото в Залцбург, където би могъл да се завърне в случай на неуспех. Леополд се оказа в пълна безизходица. Не можеше да повярва, че така леко се лишават от него след тридесет и седем годишна служба. И бе вече готов да моли Колоредо да го възвърне на мястото му, когато от архиепископа дойде следния указ:
„Негова светлост преразгледа първоначалното си решение и милостиво повелява на Леополд Моцарт, при условие, че той е готов безропотно да изпълнява задълженията си в капелата, да се върне на предишната длъжност без промяна на заплатата.“
Както се изясни, причината за това се криеше в неспособността на Фискети и Лоли да се справят със задълженията си. Капелата просто не можеше да мине без Леополд.
Но тук възникна ново усложнение. Леополд не се решаваше да пусне сина си сам.
— Няма да успееш да се спазаряваш за конете и нямаш представа как да решаваш трудностите, които възникват на всяка крачка, когато си на дълъг път — каза той.
И тогава Леополд трябваше да вземе едно от най-мъчителните решения в живота си: с Волфганг да замине Ана Мария.
Ана Мария не беше съгласна. Боеше се, че това пътуване до Мюнхен. Аугсбург, Манхайм и Париж ще бъде трудно и опасно; тя ще тъгува по близки и приятели, а и как ще се справи без Леополд?
Но мъжът и остана неумолим, той не виждаше друг изход.
Следните няколко седмици съвсем им опънаха нервите. Имаше толкова неща за уреждане и толкова опасения! Нанерл се държеше така, сякаш навеки се разделяше с мама и Волфганг, а Леополд най-много се тревожеше от паричния въпрос. Парите за пътуването не достигаха, а да искат назаем, не му се щеше. Самата мисъл за подобна молба го хвърляше в ужас. Затова се трогна до дън душа, когато Шахтнер му зае петдесет, а Булингер — триста гулдена. Както преди, сто гулдена даде назаем Хагенауер, но това Леополд можеше да очаква; по-изненадващото беше, че свещеникът йезуит пожертвува за пътуването им всичките си спестявания.