Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
Денят на заминаването бе 23 септември. Леополд смяташе така: като потеглят на разсъмване, Волфганг и Ана Мария да прекарат целия ден в път и на другия ден, ако всичко върви благополучно, да бъдат в Мюнхен. Нощта преди заминаването никой не спа. Леополд прибираше багажа; Ана Мария час по час тичаше до тоалетната от притеснение, Нанерл имаше силна мигрена, а Волфганг подбираше композициите, които да вземе със себе си, и не можеше да си намери място — толкова развълнуван беше.
Най-сетне Волфганг и Ана Мария се настаниха в наетата от Леополд карета и бащата грижливо провери дали багажът е добре поставен и завързан; непрестанно им даваше наставления, за да скрие тревогата си:
— Тръгвайте винаги раничко сутрин, иначе ще замръквате на път, а нощем пътуването е опасно; преди да потеглите, внимателно оглеждайте каретата, особено колелата. Ако няма по-голям дъжд, да се поливат с вода. И никому не разправяйте по странноприемниците кога ще пътувате и закъде. Помнете, първата ви грижа е да припечелвате пари, не забравяйте това. А ти, Волфганг, не зарязвай латинския и, ако потрябва, не отказвай да свириш на цигулка — ще ти дойде добре всяка добавъчна сума. В Мюнхен и Манхайм обичат музиката и в случай че успееш да се наредиш там, ще бъде чудесно, но помни: истинско състояние и име могат да се спечелят само в Париж, ала и разходите там са големи — колко пара отива за свещи, за дърва, за шивачи, за вино…
— Право казваш — прекъсна го Ана Мария, като сдържаше с мъка сълзите, — само смъртта не иска разноски, а и за нея пак трябват пари.
Покъртен от такъв изблик на отчаяние, Леополд искаше някак да утеши жена си, но в този момент Бимперл силно залая и заглуши думите на прощаването. Каретата тръгна; всички се сдържаха с последни сили, за да не направят раздялата още по-болезнена.
Умореният, потиснат Леополд се качи в стаята си и се тръшна на леглото. Той мъжествено се бе държал до този миг, но изведнъж си спомни, че в залисията забрави да даде на сина си бащината благословия. Изтича до прозореца и искаше оттам да благослови Волфганг и жена си, ала бе закъснял — пътят, който водеше към градските врати, бе пуст. Дълго седя той така, без да мръдне. После чу Нанерл да плаче в съседната стая и отиде да я утеши. Прояви нежност и внимание, но тя не можа да се успокои и накрая трябваше да си легне. Легна си и той, ала въпреки умората и изтощението не успя да заспи. „Най-печалният ден в моя живот“ — помисли Леополд и прочете утринните молитви.
Волфганг ликуваше. В ушите му звучаха последните слова на татко: „Ако извоюваш положение в Париж, Манхайм или Мюнхен, ще бъда най-щастливият човек на света.“
Татко му каза и това: „Да се пътува е сериозно нещо, стреми се да не губиш нито минута“ — и повтори наставленията си на тема висока нравственост, предпазливост и икономии, а когато каретата потегли, закашля неудържимо. Сълзи нахлуха в очите на Волфганг, но той видя, че мама плаче. Трябваше да се покаже истински мъж, да разсее тъгата й от раздялата, затова каза:
— Непременно ще ти хареса Мюнхен. „Мнимата градинарка“ намери там възторжен прием.
— Познавам града. И аз съм била там — отговори тя.
— Разбира се!
Глупаво е да се страхува. Нищо не можеше да охлади възторга му. Защото твърдо вярваше: сега ще постигне в музиката всичко, с чест ще защити всяко извоювано положение. Вън от Залцбург животът изглеждаше прекрасен.
ШЕСТА ЧАСТ
В ТЪРСЕНЕ НА УСПЕХА
43
Волфганг и Ана Мария пристигнаха в Мюнхен на другия ден и наеха стая в странноприемница „Черният орел“ на господин Алберт. Той радостно ги прие и като разбра, че Волфганг е напуснал службата при архиепископа, предсказа му голямо бъдеще в музикалния град Мюнхен.
Но когато на следното утро Волфганг потърси граф Цайл, оказа се, че директорът на театъра е отишъл с курфюрста на лов. Прояви упорство обаче, както бе обещал на татко, и след няколко дена бе приет от граф Цайл. Въпреки новината, че е свободен от ангажименти при Колоредо и е готов да служи в Мюнхен, графът не можа да му обещае аудиенция при курфюрста.
Волфганг разказа за този неуспех на приятеля си от мюнхенския оркестър Франц Вошитка и той се зае да помогне.
— Ще ти уредя аудиенция при Максимилиан — каза виолончелистът.
След още един ден те се упътиха към двореца на курфюрста, но Волфганг почна да се съмнява в разумността на подобна идея. Вошитка му обясни: аудиенцията ще бъде неофициална, за официална е твърде рано, едва девет часът сутринта, и Волфганг заподозря нещо нередно. Вошитка го въведе в мъничка стая, подобна на по-широк коридор, и каза на смаяния и притеснен Волфганг: