Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
След като заобиколиха вонящия труп, Линда внезапно изстена и притисна главата на Джейсън към гърдите си. Преди това той обаче успя да види обезглавеното тяло на един от хората от базата, захапано от челюстите на чудовището. Този път не се опита да се измъкне от прегръдката на Линда.
Когато отминаха останките, Линда го пусна и го потупа по гърба. Видя, че Халид бе спрял, очевидно потресен от видяното. Лицето му бе побледняло.
— Не искам Джейсън да гледа повече такива неща — каза Линда. Халид кимна с разбиране.
— Всъщност ние почти достигнахме мястото, където исках да се озова. То се намира недалеч оттук. Движете се тихо.
Халид тръгна по пътеката между две разрушени дървени сгради. Когато го последва, Джейсън видя как изпод купчина счупени дървени греди и стъкла стърчат крака във войнишки обувки. Веднага отмести поглед от тях.
Базата бе съвсем безмълвна и единственият звук бе шумът от техните стъпки.
Халид спря за миг и се огледа, сякаш, за да определи координатите им, и сетне продължи на север. След по малко от минута достигна един от широките над метър естествени стълбове, свързващи далечния таван с пода на пещерата.
Свали раницата от гърба си и я разтвори. Извади оттам алпинистко въже и го подхвърли на Линда.
— Вържи момчето тук — нареди той.
— Какво? — Тя захвърли въжето и отказа да изпълни заповедта, — Останали са му три минути. Ще пренастроя таймера едва след като го вържеш.
— Защо…
— Времето ти изтича! Направи го веднага.
Линда погледна таймера на Джейсън. Сетне се наведе и взе въжето.
— Съжалявам — каза на Джейсън, докато го притискаше към каменната колона.
— Вържи първо ръцете зад гърба му.
Джейсън видя, че на лицето и се изписа тревога, докато омотаваше въжето около китките му. Забеляза, че е на път да се разплаче. Това го разтревожи повече, отколкото самото завързване.
— Няма страшно — прошепна и.
Тя омота въжето и около кръста му.
— Завържи го както трябва. Ще пропилееш скъпоценни секунди, ако се наложи аз да го вържа повторно.
Линда стегна въжето и завърза набързо един възел.
— Приключих — каза тя и приседна с оклюмала глава. — Направих, каквото поиска — рече му сърдито. — Хайде! Пренастрой таймера!
Халид провери състоянието на въздуха и стегнатостта на въжето. Сетне се приведе и натисна нещо по малката клавиатура до дисплея. Появи се числото 120. Джейсън разполагаше с още два часа.
— Защо правиш това? — попита Линда.
— Поради две причини. Първо, момчето ни забавя, а ми предстои да поставя още петнайсет заряда, С твоя помощ ще свърша тази работа за по малко от два часа. Втората причина е свързана с мотивацията ти. Нима да се завърна, за да пренастроя таймера, преди да съм поставил всичките петнайсет заряда. Ти ще се видиш принудена да ми помагаш колкото се може по чевръсто.
— Аз вече ти обещах, че ще ти помагам. Нямаше защо да правиш това.
— Твоята дума нищо не струва — отвърна и той жлъчно. Тя не му каза нищо, Джейсън видя, че Халид взима две носни кърпи и се доближава до него. Опита се да се отдръпне, но въжетата бяха стегнати яко. Халид натисна челото на Джейсън с длан, като прилепи задната част на черепа му към каменната колона. Сетне извади една от носните кърпи и я натика в устата на Джейсън. Преди да се усети, той върза устата му с втората кърпа.
— Остави момчето на мира! — изкрещя Линда и задърпа Халид за ръката. Той грубо я отблъсна встрани и довърши възела.
— Не искам този хлапак да започне да крещи веднага след като се отдалечим. Би могъл да привлече отново чудовищата — каза. После посочи колана на Джейсън. Числото там вече бе 116. — Хайде, че времето си тече.
Линда коленичи до Джейсън и го погали по бузата. Той се опита да запази спокойствие.
— Обещавам ти, че ще се върна — прошепна тя. Джейсън и кимна, като едва сдържаше сълзите си.
Тя го прегърна и не се отдръпна от него до момента, Когато Халид грубо я задърпа.
— Хайде!
Линда за последен път стисна раменете на Джейсън, след което се извърна и тръгна подир Халид. Джейсън проследи с поглед как те изчезнаха в тъмнината. После стъпките им заглъхнаха. Бе останал сам.
Лампата на каската на Бен проряза ивица светлина в мрака и той поведе групата към светлините на базата Алфа. Вървеше внимателно. Често спираше и се вслушваше в тишината. Макар и да не виждаше никого, той знаеше, че тримата ловци, въоръжени с ножове и копия, бяха в близост до него и търсеха признаци на присъствието на кракани. Ловците се движеха без фенери и бяха тихи като призраци. Единственото, което Бен чуваше, бе стърженето на ботушите на Хари по скалната повърхност.