Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Наистина много тихо влизане в базата се получи, помисли си Бен.
От мрака на базата отново се подаде главата на влечуго, което започна да шари насам-натам и да търси нещо. Малкия Тим отново се бе озовал на светло.
Джейсън започна да се опитва да се освободи от въжетата, когато чу изстрела. Направи опит да издърпа кърпата в устата си, но не успя дори да си помръдне езика. Бе му почти невъзможно да диша през устата. Уплаши се, че може да се задуши, и пое силно въздух през носа. Сенките около него продължиха да танцуват.
Първата му мисъл бе, че Халид бе застрелян Линда и сърцето му се разтуптя. Сетне из пещерата изкънтя откос, изстрелян от автоматично оръжие. Това не бе. Халид! Опита се отново да се пребори с носната кърпа. Може би щеше да успее и да нададе вик за помощ.
Чуха се още изстрели.
Наближаваха ли? Вслуша се. Ушит му затуптяха и не можа да определи посоката ин източника на звука.
Още изстрели.
Да! Той започна да прави още по-трескави усилия. Сетне съобрази нещо и застина.
По какво стреляха?
Бен нахълта през вратата на една от малкото оцелели бетонни сгради. Нобкоби, като дишаше тежко, нахълта след него. Бързо огледа помещението и разбра, че е спалня — от двете му страни имаше по ред легла. Бен обаче не се увлече в огледа и бързо надникна през вратата, откъдето бе влязъл. Видя как краят на опашката на един кракан изчезна зад другия ъгъл.
Много добре. За тяхно щастие преследваше ги една от по-бавните самки. Още няколко бързи движения, и щяха да се отърват от нея. Какво обаче бе станало с Хари? Дали бе успял да се промъкне в базата?
Бен стисна юмруци. Добре, че поне самият той бе жив и водеше борба. Замисли се над възможните варианти за по-нататъшни действия и разтри челото си. Можеше да се опита да отиде при Хари, но щеше да му бъде много трудно да го открие. Можеше също така да се опита да достигне офиса на Блейкли и да вземе статуетката. Това щеше да бъде най-разумното, но не му се искаше да остави Хари и останалите ловци на милостта на съдбата.
И все пак какво можеше да направи? Пистолетът, с който разполагаше, нямаше да му бъде от голяма полза. Така или иначе трябваше да се надява, че Хари и другите ще се появят. Хари познаваше добре базата и знаеше накъде ще се запъти Бен.
Отвори вратата на сградата, подаде се навън и се огледа, за да определи координатите си. Вляво се намираше шахтата на асансьора, а през две смачкани палатки бе разположено езерото, така че се ориентира. Добре, имаше приблизителна представа за местоположението си. Офисът на Блейкли се намираше на около километър. Стига, разбира се, мостът, преминаващ над цепнатината, да бе цял. Ако му се наложеше да заобиколи огромната пукнатина, щеше да удължи пътя си с четири километра. Като отчиташе компанията на кръвожадните кракани, предпочиташе да ползва краткия път.
Пое си дълбоко дъх и даде знак на Нобкоби да го последва. Дребният ловец, държащ в ръката си копие, по-дълго от собственото му тяло, го послуша. Бен тръгна напред, като се движеше в близост до сенките и често сменяше едно скривалище с друго.
Погледна Нобкоби. Ловецът се бе подпрял небрежно на дръжката на копието си, очите му бяха полупритворени и чешеше гърба си. Откъде това спокойствие?
Отново се разнесоха пет изстрела, този път още по далеч от тях. Едва тогава Бен съобрази какво ставаше. Хари умишлено стреляше, за да привлече зверовете към себе си и да разчисти пътя на Бен към кабинета на Блейкли.
Бен погледна Нобкоби и леко сръга с лакът ловеца.
— Ти това май го знаеше, приятелю, нали така? Хайде да вървим — подкани Бен и после ускори крачките си, като разчиташе на Хари да примами краканите.
Като ускори ход, Бен достигна цепнатината след две минути, но спря, когато видя моста. Или по-точно това, което бе останало от него.
— Майната му — промърмори. — Няма ли нещо, което да е наред?
От моста бяха останали единствено две счупени греди, стърчащи на около метър над черната зееща бездна. Опита се да прецени разстоянието. Поне десет метра го деляха от другата страна. Прекалено голямо разстояние, за да може да го прескочи. Щеше да им се наложи да тръгнат покрай… Той чу силен шум зад себе си и подскочи. Извърна се и видя как един от краканите се измъкна от пространството между две сгради и застана на площадката пред бездната. Това бе Малкия Тим, препречил единствения път към плетеницата от сгради и палатки. Създанието изсъска и тръгна напред.
— Мамицата ти, мръсно копеле — изруга Бен, като отстъпи крачка и повдигна пистолета си. — Значи Хари не успя да те измами — продължи. Сетне се прицели и стреля.
Създанието отскочи леко встрани от изстрела и докосна с лапа шията си. Бен видя, че там има тънка струйка кръв. Бе улучил мишената си, но куршумът не бе навредил особено на дебелокожото животно. То се устреми към него.