Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
Бен премести пистолета в другата си ръка и избърса дланта в панталона. Пожарите бяха нагорещили пещерата и от вонята на дим се дишаше трудно. Облиза напуканите си устни и отвинти капачето на манерката си. Само овлажни устата си с вода, след което се обърна към Хари.
— Очаквах тук да са останали много от тези чудовища.
— Може би горещината и димът са ги прогонили.
— Тази работа не ми харесва. Всичко изглежда прекалено лесно. От опит знам едно най-неприятните неща се случват именно когато всичко изглежда добре.
— Бъди внимателен, приятелю — отвърна Хари и повдигна рамене.
Отдясно се чу шум, който привлече вниманието им.
— Това е Нобкоби — каза Хари. — Да отидем при него. Открил е нещо.
Бен тръгна подир светлината на фенера на Хари, подскачаща по неравния под. Нобкоби бе приклекнал до димяща купчина животински изпражнения. Държеше шепа от тях под носа си. Обърна се към Хари и му каза нещо съвсем тихо.
— Казва, че са пресни — преведе Хари.
— Радвам се да чуя това — каза Бен и запуши носа си. — Щях да съм много разочарован, ако се бяха развалили.
— Той смята, че са на не повече от час. Открил е още една купчина. Предполага, че става дума за глутница от поне пет животни. Две от тях са самци.
— Нима е могъл да разбере всичко това просто като души лайната им?
— Това му е работата.
— Какво да правим в такъв случай? Дали да ги заобиколим?
Хари коленичи и започна да разговаря шепнешком с Нобкоби. Другите двама ловци бяха на метри от тях, като сканираха със слух периферията. Ушите им непрестанно мърдаха. Накрая Хари се изправи и се завърна при Бен.
— Решихме, че е най-добре да тръгнем подир групата — каза. — Изглежда, са се отправили към базата. Краканите се движат на компактни групи. Ако срещнат други животни по пътя си, или ще ги убият, или ще ги накарат да се присъединят към тях. Няма опасност в глутницата да има изоставащи зверове.
— Добре — каза Бен и подритна купчинката тор. — Ако рекат обаче да се завърнат по същия път, самите ние ще се превърнем в кракански лайна.
Халид следеше Линда отблизо и проверяваше дали свързва правилно жиците. Много добре. Започнала бе да се учи как да се държи. Това бе деветият заряд. След като той и обясни какво трябва да прави, като постави два заряда, тя свърза последните три. Този път ръцете и не трепереха.
Той постави още един заряд и видя, че тя поглежда часовника си. Халид знаеше, че им остава цял час до момента, когато трябва да бъде пренастроен таймера на Джейсън. Оставаха му само още шест заряда, така че щеше да се справи навреме.
— Сега натисни жълтото копче на приемника — каза и, като го посочи през рамото и.
— Чудесно. Всичко е активирано и е достатъчно само да подам сигнал.
Когато наближиха базата, Бен видя глутницата кракани. На фона на светлините на лагера, вече оказал се съвсем наблизо, ясно се очертаваха техните триъгълни глави и четинести гребени.
Глутницата наброяваше общо седем животни — през последния час към нея се бяха присъединили още две. Водеше по-едрият от двамата самци, зад него в рехав строй следваха самките, а накрая вървеше най-малкият самец, когото Бен кръсти „Малкия Тим“. Той очевидно изпълняваше ролята на ариегард на глутницата, тъй като бе малко отдалечен от основната група и често се извърташе назад. Очевидно усещаше, че нещо не е съвсем наред, тъй като често душеше въздуха.
— Много предпазливо копеле е — прошепна Хари на ухото на Бен, докато временно се скриха зад една скала.
В отговор Бен само кимна. Въздържаше се да говори, за да не би да привлече вниманието на зверовете.
Пътуването бе изпълнено с напрежение. По време на похода си глутницата се срещна със самотен войнствено настроен самец. Членовете и веднага го нападнаха като акули и превърнаха в купчина кървави парчета месо.
Бен изтръпна, като се сети за гледката. Тук, на откритото пространство, нямаше много места за криене. Ако глутницата случайно усетеше присъствието им… Бен разтърси глава и пропъди тази мисъл от нея.
Надникна иззад скалата. Видя, че глутницата вече бе навлязла в периферията на базата и бе започнала да потъва в сенките на оцелелите сгради.
— Чисто е — каза Хари и махна с ръка на тримата ловци. — Да вървим!
Бен също се изправи и го последва. Като заобиколи скалата, кракът му попадна в невидима дупка и той падна. Когато пистолетът му се удари в каменния под, от дулото му изскочи огън. Изстрелът прокънтя из пещерата.