Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Твърде много презрение имаше наоколо. Тайренците и кайриенците се мразеха взаимно. Иллианците и тайренците се презираха. "Само кайриенци и иллианци се понасяха донякъде, но и между тях имаше търкания. Въпреки че между двете държави не съществуваше дългогодишната история на взаимни кръвопролития както между Тийр и Иллиан, все пак кайриенците бяха чужденци, дошли с ризници и оръжие, на иллианска земя, посрещнати в най-добрия случай хладно и сравнително поносимо само защото следваха Ранд. Но въпреки всичкото това мръщене, перчене и опити да заговорят едновременно, пърхайки около Ранд сред вихъра на развяните от вятъра плащове, сега всички те имаха една обща цел. Донякъде.
— Ваше величество — каза припряно Грегорин, кланяйки се от отрупаното си с позлата седло, — моля ви да позволите аз да отида вместо вас, или Първи капитан Марколин. — Квадратно подстриганата брада, оставяща горната му устна оголена, обграждаше закръглено лице, набръчкано от грижа. — Тези хора знаят, че сте крал — прокламациите ви се четат във всяко село и на всеки кръстопът, както се казва по нашему — но те може да не проявят подобаващата се почит към короната ви. — Марколин със силните си челюсти, гладко избръснат, изгледа Ранд с тъмните си, дълбоко хлътнали очи, без да издаде какво се крие зад безстрастното му лице. Етаирите бяха лоялни към короната на Иллиан и Марколин беше достатъчно стар, за да помни дните, в които Трам ал-Тор е бил неговият началник, Втори капитан, но само той си знаеше какво мисли за Ранд ал-Тор като крал.
— Милорд Дракон — припя Вейрамон, още докато се покланяше, без да изчака Грегорин да довърши. Той винаги припяваше и изглеждаше, че се перчи дори на гърба на коня. Пищните му кадифета, плисираните коприни и водопадите от дантела почти покриваха ризницата му, а острата му като на козел сива брада издаваше цветиста миризма на благовония. — Тази паплач е твърде нищожна, за да занимава лорд Дракона лично. Пратете псета да хващат псета, ще кажа аз. Нека иллианците да ги изкоренят. Душата ми да изгори, те досега нищо не са направили в служба на вас, освен да приказват. — Ако го слушаше човек, договорът с Грегорин си беше живо оскърбление. Толмеран беше толкова длъгнест, че пред него и Вейрамон изглеждаше трътлест, и достатъчно трезвомислещ, за да приглуши лустрото в облеклото си; не беше глупак, и освен това беше съперник на Вейрамон, но и той бавно кимна в знак на съгласие. Капка приятелство към иллианците не можеше да се намери тук.
Семарадрид изкриви устни към тайренците, но се обърна към Ранд, намесвайки се рязко след Вейрамон.
— Това сборище е десет пъти по-голямо от всички, които сме срещали досега, милорд Дракон. — Все едно му беше на него за краля на Иллиан и много малко за Преродения Дракон, само дето тронът на Кайриен щеше да го даде Ранд, а Семарадрид се надяваше, че ще бъде даден на някой, който може да го следва, вместо да се бие. — Те сигурно са лоялни на Бренд, иначе нямаше да останат толкова много заедно. Боя се, че разговорите с тях ще са губене на време, но ако трябва да им поговорите, позволете ми поне да обкръжа позицията им с достатъчно стомана, за да разберат какво ги чака, ако прекрачат чертата.
Росана изгледа Семарадрид ядосано. Висока жена, с ледено сини очи. Тя също едва го изчака да довърши и заговори:
— Дойдох от доста далече и вложих прекалено много, за да загинете точно сега, и то за нищо — рече тя грубо. Не по-глупава от Толмеран, Росана бе изявила претенции за място в съветите на великите лордове, въпреки че върховните лейди на Тайрен го правеха рядко, и „груба“ беше най-точното определение за нея. Въпреки ризниците, които носеха повечето благороднички, никоя не предвождаше ратниците си в битка, но Росана носеше на седлото си боздуган и понякога на Ранд му се струваше, че би го използвала с удоволствие. — Съмнявам се, че на онези иллианци им липсват лъкове — продължи тя, — а е нужна само една стрела, за да убие Дори Преродения Дракон. — Марколин присви замислено устни и кимна, преди да се е овладял, а после двамата с Росана се спогледаха смаяни, всеки от двамата по-изненадан от другия, че се е оказал на едно и също мнение с вечния си враг.