Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Престъплението ти го премълчах — каза тихо Кацуан, — но само защото не виждам причина да усложнявам нещата. — Вдигна очи и продължи все така тихо: — Но ако си мислиш, че това означава, че няма да те изкормя като риба, помисли пак.
Аланна се вкочани. Светлината на сайдар изведнъж засия около нея.
— Ако държиш наистина да правиш глупости. — Кацуан се усмихна студено. Самата тя изобщо не посегна да прегърне Извора. Едно от висящите й украшения по косата, преплетени златни полумесечини, изстина на челото й. — Засега кожата ти ще остане цяла, но търпението ми не е безгранично. Всъщност то вече се клати на косъм.
Борейки се със себе си, Аланна несъзнателно приглади синята коприна на полите си. Изведнъж сиянието на Силата се стопи и тя извърна главата си встрани от Кацуан толкова бързо, че дългата й черна коса се разлюля.
— Нищо повече не знам. — Думите се заизливаха от устата й: — Беше наранен, после — не, не, не мисля, че го е изцерила някоя Сестра. Раните, които никой не може да Изцери, все още са си там. Скача от място на място. Пътува, но все още е на юг. Някъде в Иллиан, струва ми се, но от толкова далече може и в Тийр да е, доколкото мога да преценя. Изпълнен е с ярост, и с болка и подозрителност. Няма нищо друго, Кацуан. Нищо друго не знам!
Кацуан си наля чай и опипа тънката зелена порцеланова чашка да види дали е топъл. Както можеше да се очаква, в среброто чаят бързо се бе охладил. Тя преля за малко и го притопли. Тъмният чай беше силно подправен с мента — кайриенците по нейно мнение прекаляваха с ментата. На Аланна не предложи чаша. Пътувал. Как е могло това момче да преоткрие нещо, безвъзвратно изгубено от Бялата кула още от Разрушението на света?
— Но ще ме държиш най-подробно в течение, нали, Аланна? — Не беше въпрос. — Мен гледай, жено! Дори да го сънуваш, искам и най-малката подробност!
Неотронени сълзи блеснаха в очите на Аланна.
— На мое място и ти щеше да направиш същото!
Кацуан я изгледа намръщено над ръба на чашката си. Щеше, може би. Нямаше никаква разлика между онова, което Аланна беше направила, и насилието на един мъж над жена, но… Светлината да й е на помощ, можеше и да го направи, стига да повярваше, че това ще й помогне да постигне целта си. Но сега дори не си помисляше да кара Аланна да й прехвърли връзката. Аланна беше доказала колко безполезно е това за всякакво усилие да бъде поставен под контрол.
— И не ме карай да чакам, Аланна — каза тя с леден тон: не изпитваше никакво съчувствие към другата жена. Аланна беше поредната от редицата Сестри, от Моарейн до Елайда, които бяха объркали нещата. Докато тя самата се беше втурнала да гони първо Логаин Аблар, а после Мазрим Таим. Това с нищо не подобри настроението й.
— Ще те държа редовно в течение — въздъхна Аланна и се нацупи като малко момиченце. Кацуан я досърбя да я плесне. Аланна беше носила шала близо четиридесет години; отдавна трябваше да е пораснала. Тя, разбира се, беше арафелка. Във Фармадйнг дори малките момичета не се цупеха толкова, колкото арафелките дори на смъртното си ложе.
Изведнъж очите на Аланна се разшириха от тревога и Кацуан видя друго лице, отразено в кутийката с гранчетата. Тя остави чашката на подноса и гергефа с везмото си на масата: изправи се и се обърна към вратата. Не бързаше, но и не се помота и не й хрумна да играе игричките си пред Аланна.
— Приключихте ли с нея, Айез Седай? — попита Сорилея, пристъпвайки в стаята. Сбръчканата белокоса Мъдра заговори на Кацуан, но очите й останаха приковани в Аланна. Слоновата кост и златото леко издрънчаха по китките й, щом постави ръце на хълбоците си, и тъмният шал се смъкна до лактите й. След като Кацуан отвърна, че е приключила, Сорилея махна рязко с ръка на Аланна и тя тръгна към изхода. Изхвърча беше по-точната дума, с намусено от раздразнение лице. Сорилея я изгледа намръщено в гърба. Кацуан вече се беше засичала с нея и преди, и тези срещи, макар и съвсем кратки, се бяха оказали интересни. Не беше срещала много хора, за които да може да каже, че са забележителни, но Сорилея беше една от тях. Навярно дори не отстъпваше на самата нея, в някои отношения. Подозираше също така, че жената е стара колкото нея, ако не и повече, а това тя никога не бе очаквала да открие.
Скоро след като Аланна се махна, на вратата се появи Кируна — подритваше сивите си копринени поли и заничаше по коридора към припкащата Аланна. И носеше изящно изработен златен поднос с още по-изящна златна кана с високо гърло на него, и две несъответстващи на целия този разкош малки, гледжосани в бяло глинени чашки.
— Защо тича Аланна? — каза тя. — Аз щях да бързам още повече, Сорилея, но… — Едва тогава забеляза Кацуан и бузите й добиха възможно най-тъмния пурпурен цвят. Смущението изглеждаше съвсем непривично на лицето на тази изящна като статуетка жена.