Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Въпреки това в душата й се надигна вълнение пред новата възможност. Ако беше хранила някакви съмнения, че Сорилея иска да я претегли, то те се изпариха. А човек не се опитва да претегли някого по този начин, освен ако не се надява на някакво разбирателство.
— Ти вярваш ли, че един мъж трябва да е твърд? — запита тя. Рискуваше. — Или силен? — Тонът й не оставяше съмнение, че вижда разлика между двете.
Сорилея отново докосна подноса; най-мъничката от най-малките възможни усмивчици може би пробяга по устните й за миг. А може би не.
— Повечето мъже смятат, че тези две неща са едно и също, Кацуан Мелайдрин. Силното издържа; твърдото се чупи.
Кацуан вдиша дълбоко. Риск, заради какъвто щеше да пребие всяка друга за това, че го е поела. Но тя не беше „всяка друга“, а и понякога трябваше да се рискува.
— Момчето ме обърква — промълви тя. — Нужно е да бъде силен, а става само по-твърд. Вече е станал премного твърд и няма да се спре, докато не бъде спрян. Забравил е как да се смее, освен горчиво; сълзи не са останали у него. Освен ако отново не познае смеха и сълзите, света го чака бедствие. Трябва да бъде научен, че дори Преродения Дракон е от плът и кръв. Ако тръгне на Тармон Гай-дон такъв, какъвто е, дори победата му може да се окаже също толкова мрачна, колкото поражението му.
Сорилея я слушаше напрегнато и запази мълчание, докато Кацуан свърши. Зелените й очи я изгледаха изпитателно.
— Вашият Прероден Дракон и вашата Последна битка ги няма в нашите пророчества. — най-сетне промълви Сорилея, — Ние се постарахме Ранд ал-Тор да познае родната си кръв, но се боя, че вижда в нас само поредното копие. Ако едно копие се прекърши в ръката ти, ти не спираш да го оплакваш, преди да вдигнеш друго. Може би ти и аз се целим в неща, който не са много раздалечени.
— Може би — отвърна предпазливо Кацуан. Цели, които са дори на ръка разстояние, можеха да се окажат твърде различни.
Изведнъж сиянието на сайдар обкръжи жената със сбръчканото лице. Беше достатъчно слаба, за да изглежда дори Дайгиан пред нея умерено силна. Но пък мощта на Сорилея не беше в Силата.
— Има едно нещо, което може би ще ти се стори полезно — каза тя. — Не мога да го направя така, че да се задейства, но мога да ти изплета сплитовете, за да ти ги покажа. — Направи го просто ей така, просна тънки нишчици, които се наместиха и се стопиха, твърде немощни, за да постигнат това, за което бяха предназначени, — Наричат го Пътуване. — каза Сорилея.
Този път Кацуан зяпна. Аланна, Кируна и останалите бяха отричали, че са учили Мъдрите как да свързват и много още други умения, които изведнъж се оказваше, че имат, и Кацуан бе решила, че айилките просто са успели да ги изтръгнат по някакъв начин от Сестрите в шатрите си. Но това беше…
Невъзможно, щеше да каже, но не вярваше, че Сорилея я лъже. Едва се сдържа да изчаква да не се опита да го заплете сама. Не че точно сега имаше кой знае каква нужда да го използва. Дори да знаеше къде точно се намира окаяното момче, трябваше да го накара той да дойде при нея. В това Сорилея беше права.
— Много голям, дар — промълви тя. — Нищо нямам да ти дам, което да се сравни с това.
Този път нямаше съмнение за тънката усмивка, пробягала по устните на Сорилея. Много добре знаеше, че Кацуан й е в дълг. Тя вдигна тежката златна кана с двете си ръце и внимателно напълни двете бели чашки. Беше чиста вода. Не изля нито капчица.
— Предлагам ти водна клетва — заяви тя тържествено и вдигна една от чашките. — С това двете се свързваме като в едно, за да научим Ранд ал-Тор на смях и сълзи. — Тя отпи и Кацуан също отпи и повтори:
— Свързани сме като в едно.
А ако се окажеше, че целите им съвсем не са едни и същи? Кацуан не подценяваше Сорилея нито като съюзник, нито като противник, но знаеше коя цел трябва да бъде улучена, все едно на каква цена.
Глава 13
Разпиляно като сняг
Хоризонтът на север беше станал пурпурен със свирепия дъжд, ударил през нощта източната част на Иллиан. Горе се сбираха тъмни, кипящи облаци и силни ветрове развяваха краищата на плащовете, караха знамената да плющят като дълги камшици на ръба на стръмния рид, бялото Знаме на Дракона и пурпурното Знаме на Светлината, а също и яркоцветните щандарти на войнствената знат на Иллиан, Кайриен и Тайрен. Благородниците стояха поотделно, три пръснати нашироко групи, от глава до пети в позлатена и посребрена стомана, коприни, кадифе и дантели, ала общото помежду им беше, че всички се озъртаха с тревога. Дори най-добре обучените от конете им мятаха глави и тъпчеха нервно с копита по калната земя. Вятърът беше студен и изглеждаше още по-студен поради жегата, която беше подменил така внезапно. Също както дъждът изглеждаше смайващ след проточилата се толкова дълго суша. От която и държава да бяха, всички бяха отправяли молитви този изпепеляващ зной най-сетне да секне, но никой не знаеше какво да направи срещу неумолимите бури, дошли в отговор на техните молби. Някои поглеждаха към Ранд, помислеха ли си, че няма да ги забележи. Навярно се чудеха дали той не се беше отзовал така на молитвите им. Тази мисъл го накара да се разсмее, тихо и горчиво.