Убийството като шедьовър
- Автор: Кейс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Убийството като шедьовър». Краткое содержание книги:
От Шон и Кевин няма и следа. Полицията се включва. Отначало заподозрян е бащата — Алекс. Но тогава защо никой не може да си обясни малката фигурка оригами, която Алекс намира, след като се връща в празния си дом? Или купата с вода, оставена на най-горния рафт на гардероба му. Или…
Алекс решава, че трябва да впрегне собствените си умения на телевизионен кореспондент, за да спаси близнаците от незнайния им похитител, когото е нарекъл Флейтиста. Който и да е този тайнствен непознат, очертаващият се профил подсказва, че Алекс е изправен пред едно чудовище с мисия.
— А след това?
— Ами с течение на времето той промени номерата си. Насочи се към номера от по-ранните векове, особено от индийската традиция. Удивителни неща, поразяващи ефекти… но… — Мръщи се, ръката му се вдига от гърба на черната котка и се размахва из въздуха.
— Какво?
— Вкусовете са се променили. Новата му програма нямаше голям успех сред публиката.
— Какво имате предвид? Какви вкусове?
— Вкусът на публиката, онова, което хората искат да виждат на сцената. Вече не искат да бъдат плашени. Изумени, объркани, развеселени, да — но не ужасени или плашени. Та за Карефор — хората отдавна са изгубили вкуса си към кървища. Неговата програма в окончателния си вид беше… ами… беше доста кървава всъщност. Съвсем в каноните на традицията, но… — Деланд свива рамене.
— Мислите, че хората не обичат кървища? В Холивуд не биха се съгласили.
Уредникът отново свива рамене.
— Съгласен съм с аргумента ви. Разплискани черва, реки от кръв, десетки убити само в една сцена. Масово кръвопролитие, от този род неща. И всичко напълно реалистично — но все пак… — Килва глава настрани. — Филмът си е филм. Колкото и да е реалистичен, е бил заснет преди месеци и след това сглобен и това всички ние го знаем. Бил е рекламиран, звездите са направили обиколките си из страната да го представят. И чак след това виждаме реалния продукт, при това прожектиран на екран и двуизмерен.
— Така е. Но и на сцената публиката знае, че е… представление.
— Вярно, но усещането да видиш реалистично насилие на живо е съвсем различно, отблизо, в реално време. Дори и в театъра съществува тенденция насилието да бъде стилизирано. Първо, много е трудно да се постави успешно. Дори и един добър юмручен бой — трудно е да го поставиш така, че да изглежда реалистично. Истината е, че повечето хора не искат да гледат насилие, което изглежда истинско. Мили Боже, веднъж в Амстердам отидох на някакво експериментално театрално представление и един от актьорите разкъса растение, накъса го на парченца на сцената — някакъв си филодендрон в саксия — и някои от зрителите бяха толкова потресени, че си излязоха.
— Хм.
— Останете една вечер в Замъка и вижте представленията. Сам ще се уверите, че залите ни са сравнително малки. И най-голямата побира едва стотина зрители. Изпълнителите ни са съвсем близо до публиката — както и следва да бъде в нашето изкуство. При някои от илюзиите на Карефор… Боже!… направо те беше страх да не те опръскат. Все едно седиш на първия ред при боксов мач и един от боксьорите кърви. Такова нещо не се харесва на дамите, нищо че сме хищници по природа.
— Но сте му позволили да продължи?
— Е, преди да промени програмата си той беше доста популярен. Представленията му бяха претъпкани — работеше на най-голямата ни сцена. Така че и след промяната публиката по инерция продължи да пълни залата му. Той беше страхотен артист. И макар че зрителите не харесаха много промените в програмата му, сред колегите в Замъка Карефор имаше много поддръжници.
— Така ли?
— Илюзиите, които представяше, имаха славна история във фокусническата традиция, а и както казах, той ги пресъздаваше по гениален начин. Част от предназначението на Замъка, ако искате, е да съхрани историята на магията като форма на изкуство. В този смисъл беше добре някои от старите илюзии да се съживят, макар и само като исторически куриози. Едва когато ги видиш на сцената обаче, си даваш сметка колко са се променили вкусовете. Само преди век публиката е била доста кръвожадна и на никой не би му трепнало окото пред онова, което представяше Карефор.
— Толкова голяма промяна!
— За Бога, да. Забравете за нещо толкова блудкаво като магическо представление, което само се преструва, че пролива кръв. Преди един век борбите с петли и кучета са били изключително популярни. Да не говорим за публичните екзекуции. Линчовете. Хората просто са се стичали на тълпи. Истинска кръв? Колкото повече, толкова по-добре.
— Но сега това отблъсква хората.
Кимам, спомням си коментара на Карл Кавана за тази промяна във вкусовете.