![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Разбира се, Денис не можеше да промени нищо въш външния свят и това го подлагаше на непрекъснат стрес, Той се страхуваше да не получи сърдечен удар и отиде в затворническата клиника, за да се оплаче от сърцебиене. Лекарствата, които му дадоха, почти не му помогнаха.
Дните се точеха и накрая стана април.
За Рон вълнението също избледня бързо. Крайната еуфория се срина в пореден период на остра депресия и безпокойство и отново го обзеха мисли за самоубийство. Често се обаждаше на Марк Барет, който се опитваше да го успокои. Адвокатът приемаше всичките му обаждания, а когато не беше в кабинета си, винаги оставяше някой друг на телефона.
Рон, както и Денис, се притесняваше, че от обвинението ще фалшифицират резултатите от лабораторията. И двамата бяха в затвора заради показанията на експертите, призовани от обвинението — същите специалисти, които все още имаха достъп до веществените доказателства. Не беше трудно да си представят сценарий, при който те подменят космите, за да предпазят собствените си хора и да прикрият извършената несправедливост. Рон не криеше в тайна намерението си да съди всичко живо веднага щом излезе на свобода. Хората на високи постове сигурно се притесняваха.
Рон се обаждаше толкова често, колкото му позволяваха — обикновено по веднъж на ден. Беше изпаднал в параноя и постоянно измисляше всякакви кошмарни сценарии.
В един момент Марк Барет направи нещо, което никога не беше правил преди и вероятно никога нямаше да направи отново. Той гарантира на Рон, че ще го измъкне от затвора. Ако се проваляха с ДНК тестовете, щяха да започнат нов процес и Марк му обеща, че ще го оправдаят.
Рон се успокои за няколко дни — беше чул сериозното обещание на един опитен адвокат.
На 11 април, неделя, местният вестник в Ейда излезе със заглавие на първа страница, което гласеше: „Космите не съвпадат“. Ан Кели съобщаваше, че в „Лабкорп“ са изследвали четиринайсет от седемнайсетте косъма, открити на местопрестъплението, и те „по никакъв начин не съвпадат с ДНК структурата на Фриц или Уилямсън“. Бил Питърсън заяви:
Към този момент не знаем на кого са тези косми. Не сме ги сравнявали с пробите на никой друг заподозрян, освен на Фриц и на Уилямсън. Когато започнахме целия процес с изследването на ДНК, изобщо не се съмнявах, че тези двама мъже са виновни. Исках тестовете да се проведат, за да докажа вината на двамата. Когато получихме първите резултатите от тестовете на сперматозоидите, зяпнах от учудване.
Окончателният доклад трябваше да се получи от лабораторията следващата сряда, 14 април. Съдия Ландрит насрочи заседание за 15 април. Тръгнаха слухове, че може би двамата ще бъдат освободени още същия ден. И Фриц, и Уилямсън щяха да бъдат в съда на петнайсети.
И Бари Шек пристигаше в града! Славата на Шек постоянно нарастваше, докато неговият „Проект Невинност“ използваше нови и нови ДНК тестове и освобождаваше нови и нови несправедливо осъдени затворници. Когато тръгнаха слуховете, че идва в Ейда, за да го направи за пореден път, настана истински медиен цирк. Всякакви новинарски агенции не спираха да се обаждат на Марк Барет, съдия Ландрит, Бил Питьрсън, „Проект Невинност“, близките на Картър и всички останали играчи. Вълнението нарастваше.
Дали Рон Уилямсън и Денис Фриц наистина щяха да бъдат обявени за свободни хора в четвъртък?
Денис Фриц не беше чул за резултатите от анализа на космите. Във вторник, на 13 април, той седеше в килията си. Отнякъде се появи един надзирател и излая:
— Събирай си боклуците. Тръгваш си.
Денис знаеше, че се връща в Ейда — може би дори за да го освободят. Той бързо си опакова багажа, сбогува се с неколцина приятели и последва надзирателя. Пред колата, която трябваше да го закара до Ейда, го чакаше старият му познат Джон Крисчън от окръжния затвор в Понтоток.
След дванайсет години в ареста и затвора Денис се беше научил да цени личното си пространство и свободата и да се наслаждава на малките неща — хоризонт, гора, цветя. Пролетта беше навсякъде и докато пътуваше към Ейда, той се усмихваше, загледан през прозореца във фермите, хълмовете и полята.
Мислите му кръжаха безцелно. Все още не знаеше за последните резултати от лабораторията, така че не беше сигурен защо го връщат в Ейда. Имаше шанс да го освободят, но имаше и шанс някакъв провал в последния момент да забави нещата. Още преди дванайсет години едва не го бяха освободили на предварителното заседание, косато съдия Милър беше открил колко несигурни са доказателствата на обвинението. Тогава ченгетата и Питърсън бяха извадили Джеймс Харджо и Денис беше влязъл в съда, а после и в затвора.