![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Рон се обади на Марк и му благодари, че го е върнал в болницата.
— Ти ми спаси живота — каза той и двамата отново станаха приятели.
През 1995 г. властите в Оклахома взеха кръвни проби на всички затворници в щата, започнаха да ги анализират и да въвеждат резултатите в базата данни за ДНК, която изграждаха.
Доказателствата от разследването на убийството на Картър все още си стояха заключени в лабораторията в Оклахома Сити. Пробите от кръв, пръстовите отпечатъци, сперматозоидите и космите, заедно с многобройните проби от кръв, косми и слюнка, взети от свидетелите и заподозрените, се съхраняваха грижливо.
Фактът, че обвинението разполага с всички доказателства, не спираше да тревожи Денис Фриц. Той не вярваше на Бил Питърсън и на полицията в Ейда и със сигурност нямаше доверие на приятелите им в ЩБРО. По дяволите, в крайна сметка и самият Гари Роджърс беше агент на Бюрото.
Фриц чакаше. През цялата 1998 г. той продължи да води кореспонденция с „Проект Невинност“, опита се да бъде търпелив и чакаше. Десет години в затвора го бяха научили на търпение и упорство. Вече беше страдал от безпочвени надежди.
Помогна му едно писмо от Рон. Беше дълго седем страници, абсолютно несвързано и написано на официални бланки от щатската болница. Денис доста се посмя, докато го четеше. Старият му приятел не се отказваше лесно. Рики Джо Симънс все още беше на свобода и Рон беше твърдо решен да го пипне, дявол да го вземе.
За да съхрани собствения си здрав разум, Денис седеше в юридическата библиотека и проучваше различни случаи. Веднъж направи едно странно откритие — обжалването му по habeas corpus беше влязло в съда, който отговаряше за западната част на щата Оклахома. Окръг Понтоток се намираше в източната. Той се допита до другите самоуки адвокати и с общи усилия достигнаха до заключението, че юрисдикцията на въпросния съд не се простира върху неговия случай. Той пак написа петицията си и пак я изпрати, но този път до съответния съд. Не беше кой знае какъв юридически ход, но все пак го обнадежди за малко.
През януари 1999 г. Денис разговаря по телефона с Бари Шек. Шек воюваше на много фронтове едновременно; „Проект Невинност“ беше задръстен от обжалвания на несправедливи процеси в цялата страна. Денис изрази притеснението си, че обвинението държи при себе си всички веществени доказателства, но Шек му обясни, че това е нормално.
— Успокой се — каза му той, — нищо няма да им стане на пробите. — Шек знаеше как да предпази доказателствата от възможни посегателства.
Интересът на Шек към случая на Денис беше лесно обясним: полицията просто не беше разследвала последния човек, забелязан с жертвата. Това беше огромна грешка — напълно достатъчна той да се заеме със случая.
На 26 и 27 януари 1999 г. пробите от сперма от местопрестъплението — по разкъсаните бикини, чаршафите и вагината на жертвата — бяха сравнени с ДНК профилите ни Рон Уилямсън и Денис Фриц в компания, наречена „Лабораторна корпорация на Америка“ или накратко „Лабкорп“, която се намираше близо до Роли, Северна Каролина. Специалистът по ДНК Брайън Уоксхол беше нает от адвокатите на Рон и Денис, за да наблюдава изследването.
Два дни по-късно съдия Ландрит обяви новината, за която Марк Барет и останалите отдавна мечтаеха. Резултатите от ДНК тестовете бяха анализирани в „Лабкорп“. Беше изключено сперматозоидите, открити на местопрестъплението, да са от Рон Уилямсън и Денис Фриц.
Анет поддържаше връзка с Марк Барет и знаеше, че тестовете вече се провеждат някъде. Беше си вкъщи, когато телефонът звънна. Първите думи на Марк бяха:
— Анет, Рон е невинен.
Коленете й омекнаха и тя едва не припадна.
— Сигурен ли си, Марк?
— Рон е невинен — повтори той. — Току-що получихме речултатите от лабораторията.
Анет се разплака толкова силно, че не можеше да говори, и му обеща да се обади по-късно. После седна и дълго време само плачеше и се молеше. Не спираше да благодари на Господ за добрината му. Вярата я беше крепила през целия този кошмар и сега Господ беше отговорил на молитвите й. Тя изтананика няколко химна, поплака си още малко и се зае да се обажда по телефона на всички близки и приятели. Реакцията на Рене беше почти същата като нейната.
На следващия ден те отидоха с кола до Винита, която беше на четири часа път от Ейда. Там ги чакаха Марк Барет и Сара Бонел. Подготвяше се малко празненство. Докато чакаха Рон в помещението за свиждания, доктор Къртис Грънди случайно мина оттам и те го поканиха да чуе добрата новина. Рон му беше пациент и двамата се бяха сближили. След осемнайсет месеца във Винита състоянието на Рон се беше стабилизирало, той бавно се оправяше и трупаше килограми.