![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
— Имаме страхотна новина — каза Марк на клиента си. — Пристигнаха резултатите от лабораторията. ДНК тестът доказва, че ти и Денис сте невинни.
Рон беше завладян от толкова силни чувства, че успя единствено да протегне ръце към сестрите си. Те се прегърнаха, заплакаха и инстинктивно запяха „Ще отлетя“ — един от химните, които бяха научили заедно като деца.
Марк Барет незабавно подаде искане да се оттеглят всички обвинения и Рон да бъде пуснат на свобода. Съдия Ландрит нямаше търпение да се заеме с този въпрос. Бил Питьрсън възрази и настоя за повторен анализ на космите. Беше насрочено заседание за 3 февруари.
Възражението на Бил Питърсън нямаше как да мине мирно и тихо. Преди заседанието той разговаря с репортер на местния вестник и заяви: „ДНК тестовете на космите, които не бяха възможни през 1982 г., сега ще докажат, че двамата наистина са виновни за убийството на Картър.“
Това изявление разтърси Марк Барет и Бари Шек. След като Бил Питърсън имаше куража да направи такова публично изявление в последния момент, дали не беше възможно той да знае нещо, което те не знаят? Дали нямаше достъп до космите, открити на местопрестъплението? Дали не бе разменил пробите?
В голямата съдебна зала на 3 февруари нямаше нито едно свободно място. Ан Кели от вечерния вестник на Ейда живо се интересуваше от случая и пишеше подробни репортажи. Те излизаха на първа страница и се четяха от всички и когато съдия Ландрит се настани на мястото си, залата беше пълна с полицаи, служители на съда, близки на жертвите и обвиняемите и местни адвокати.
Барни също беше там и макар че не виждаше нищо, чуваше най-добре от всички. Беше дебелокож по природа и се беше научил да живее с критиката, която съдия Сий му беше отправил през 1995 г. Никога нямаше да се съгласи с нея, но не можеше да я промени, нали така? Барни също винаги беше вярвал, че клиентът му е натопен от полицията и Питърсън, и с огромно удоволствие наблюдаваше как жалкото им обвинение се разплита под светлината на прожекторите.
Адвокатите спориха в продължение на четирийсет и пет минути и накрая съдия Ландрит мъдро отсъди, че се налага ДНК тестовете на косми да приключат, преди да вземе окончателното си решение.
— Но действайте по-бързо — каза той на адвокатите.
Трябва да се признае, че Бил Питърсън официално обеща пред съда да се съгласи да оттегли обвиненията, ако ДНК тестовете на космите, открити на местопрестъплението, изключат Уилямсън и Фриц от кръга на заподозрените.
На 10 февруари 1999 г. Марк Барет и Сара Бонел отидоха до затвора „Лексингтьн“, за да се срещнат с Глен Гор и да поговорят с него. Въпреки че повторният процес срещу Рон все още не беше насрочен, те вече се подготвяха.
Гор ги изненада, като им каза, че е очаквал това посещение. Той също четеше вестници и се информираше за последните събития. Беше прочел решението на съдия Сий още през 1995 г. и знаеше, че се готви нов процес. Тримата си поговориха за тази възможност, после темата се измести към Бил Питърсън — човек, когото Гор искрено мразеше, защото го беше вкарал в затвора за четирийсет години.
Барет попита Гор защо е свидетелствал срещу Уилямсън и Фриц.
— За всичко е виновен Питърсън — отговори Гор.
Бил го заплашил, че ще го подгони, ако Гор не му помогне да обвини Уилямсън и Фриц.
— Готов ли си да потвърдиш това пред детектора на лъжата? — попита го Марк.
Гор каза, че няма проблем с детектора на лъжата, и дори добави, че сам е предложил да се яви на такъв разпит в полицията, но това така и не станало.
Адвокатите попитаха Гор дали ще им даде слюнка за ДНК анализ, но той отговори, че няма нужда. Вече разполагаха с неговата ДНК — всички затворници бяха длъжни да дадат проби. Докато си говореха за ДНК, Марк Барет разказа на Гор, че Фриц и Уилямсън са били изследвани. Гор вече знаеше за това.
— Възможно ли е да открият твоята ДНК по нея? — попита Барет.
Гор отговори, че не е изключено, защото през онази вечер пет пъти беше танцувал с нея.
— С танци не става — отвърна Марк и му обясни къде има ДНК: в кръв, слюнка, косми, пот, сперма. — Сперматозоидите също носят ДНК.
Изражението на Гор веднага се промени и той видимо се разтревожи от тази информация. Помоли за прекъсване и отиде да намери „юриста“ си. Върна се с Ройбен, самоук адвокат от затвора. Докато го нямаше, Сара Бонел помоли един от надзирателите за клечка за уши с памучета в двата края.
— Глен, ще ни дадеш ли проба от слюнката си? — попита го Сара, когато служителят се върна, и му подаде клечката.