Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Гор я грабна от ръката й, счупи я на две, почисти и двете си уши и прибра половинките в джоба на ризата си.
— Прави ли секс с нея? — попита го Марк.
Гор не пожела да отговори.
— Твърдиш, че никога не си правил секс с нея, така ли? — попита го отново Марк.
— Не твърдя такова нещо — отвърна Гор.
— Ако си правил, сперматозоидите ще носят твоята ДНК.
— Не съм го направил аз — отрече Гор. — Не мога да ви помогна.
Двамата с Ройбен се изправиха и с това разговорът приключи. Докато си тръгваха, Марк Барет попита Гор дали може да се видят отново.
— Естествено — отвърна Гор. — Но по-добре на работното ми място.
Работно място ли? Марк си мислеше, че Гор е зад решетките за четирийсет години.
Гор обясни, че през деня работи в Пърсел, родния град на Сара Бонел, в Агенцията по пътищата. Ако го хванели там, можели да си поговорят по-подробно.
Марк и Сара се съгласиха. И двамата останаха шокирани, че той работи извън затвора.
Същия следобед Марк се обади на Мери Лонг, която вече беше станала началник на отдела за ДНК анализ към ЩБРО, и предложи да намерят ДНК пробата на Гор в базата данни и да я сравнят с пробите от сперма от местопрестъплението. Тя се съгласи.
Денис Фриц беше затворен в килията си за преброяването в 16:15 ч., когато чу познатия глас на един от самоуките адвокати надолу по коридора. Гласът извика:
— Ей, Фриц, свободен си!
После добави още нещо за някаква ДНК.
Денис не можеше да излезе от килията си, а гласът не се чу повече. Съкилийникът на Денис също го беше чул и двамата цяла вечер си говориха какво ли означава това.
Беше прекалено късно да се обади в Ню Йорк. Денис се въртя цяла нощ, почти не спа и безуспешно се опитваше да потисне вълнението си. Когато на следващата сутрин най-сетне се свърза с „Проект Невинност“, оттам потвърдиха новината. ДНК тестовете бяха показали, че Денис и Рон не може да са оставили сперматозоидите, открити на местопрестъплението.
Денис изпадна в еуфория. Почти дванайсет години, след като го бяха арестували, истината най-сетне беше излязла наяве. Доказателствата бяха железни и неоспорими. Щяха да го оправдаят и да го пуснат на свобода. Той се обади на майка си, която беше обзета от невероятна радост. Обади се и на дъщеря си Елизабет, която вече беше на двайсет и пет, за да я зарадва с добрата новина. Двамата не се бяха виждали от дванайсет години. Колко щеше да бъде хубаво да се съберат отново.
За да опази пробите от косми, открити на местопрестъплението, както и пробите от Фриц и Уилямсън, Марк Барет уреди един специалист да ги изследва и да ги фотографира с инфрачервена камера.
По-малко от три седмици след заседанието по искането за отмяна на присъдата в „Лабкорп“ приключиха с първата фаза от анализа и изпратиха неокончателен доклад. Марк Барет и Сара Бонел заминаха за Ейда, за да се срещнат със съдията в кабинета му. Том Ландрит нямаше търпение да получи отговорите, които можеше да даде само ДНК анализът.
Поради сложността му различните проби се изследваха в различни лаборатории. Това се налагаше и поради взаимното недоверие, което изпитваха едни към други обвинението и защитата. В крайна сметка в процеса бяха включени цели пет лаборатории.
Адвокатите обясниха положението на съдия Ландрит и той отново настоя да приключат възможно най-бързо.
След срещата Марк и Сара слязоха на долния етаж, където беше кабинетът на Бил Питърсън. В кореспонденцията помежду им и на заседанията в съда той се държеше все по-враждебно. Може би щяха да разтопят леда с една приятелска визита.
Вместо това им се наложи да изслушат ожесточена тирада. Питърсън все така беше убеден, че Рон Уилямсън е изнасилил и убил Деби Картьр, и според него доказателствата не се бяха променили. Забравете за специалистите от лабораторията. Уилямсън беше доказан злодей, който беше изнасилвал жени в Тълса, беше висял по баровете, беше обикалял по улиците с китарата си и беше живял близо до дома на жертвата. Питърсън горещо вярваше, че Гари Алън, съседът на Деби Картьр, беше видял именно Рон Уилямсън и Денис Фриц на двора си в нощта на убиийството, докато със смях и ругатни са миели от себе си кръвта на жертвата с градински маркуч. Нямаше кой друг да е виновен! Питърсън продължи да говори още дълго, като се опитваше да убеди по-скоро себе си, отколкото Марк и Сара.
Двамата останаха потресени. Този човек просто не беше в състояние да признае грешката си или да прецени реално ситуацията.
За Денис Фриц месец март се стори дълъг като цяла година. Еуфорията го напусна и той започна да се бори да преживее всеки ден. Разви мания, че Питърсън или някой в лабораторията ще размени пробите от косми. След като въпросът за сперматозоидите беше изяснен, обвинението щеше да положи отчаяни усилия да спаси единственото доказателство, което им беше останало. Ако двамата с Рон бъдеха изключени от кръга на заподозрените благодарение на ДНК анализа, щяха да излязат на свобода, а фалшивото обвинение на прокуратурата щеше да лъсне наяве. Ставаше дума за репутацията им.