Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Той си помисли за Елизабет. Колко прекрасно ще е да я види и прегърне. Нямаше търпение да се махне от Оклахома.

После отново го обзе страх. Беше на една крачка от свободата, но все още беше с белезници и отиваше към затвора.

Чакаха го Ан Кели и един фотограф. Той се усмихна на входа. Нямаше търпение да се обърне към репортерката.

— Делото изобщо не биваше да влиза в съда — заяви той. — Доказателствата срещу мен бяха недостатъчни и ако полицаите бяха разследвали както трябва всички заподозрени, това никога нямаше да се случи.

После обясни и несъвършенствата на системата за защита на социално слаби подсъдими.

— Когато нямаш пари да се защитаваш сам, зависиш единствено от съдебната система. А след като веднъж влезеш в системата, става почти невъзможно да се измъкнеш, дори да си невинен.

Денис прекара нощта мълчаливо в старата си килия, мечтаейки за свободата.

На следващия ден, 14 април, спокойствието в затвора неочаквано беше нарушено, защото докараха Рон Уилямсън от Винита — окован в белезници и широко ухилен към обективите. Говореше се, че ще ги освободят още на следващия ден. Двамата бяха привлекли вниманието на цялата национална преса.

Рон и Денис не се бяха виждали от единайсет години. И двамата си бяха писали само по веднъж, но когато се събраха, се прегърнаха, засмяха се и се опитаха да си обяснят къде са попаднали и какво изобщо се случва с тях. Пристигнаха и адвокатите им. Разговаряха с тях повече от час. Екип на предаването на Ен Би Си „Дейтлайн“ също беше там и снимаше всичко. Заедно с Бари Шек беше пристигнал Джим Дуайър, репортер от „Ню Йорк Дейли Нюз“.