![Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/7/nevinniyat-ubijstvo-i-nespravedlivost-v-edin-malk-grad-the-innocent-man-bg-download.jpg)
Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]». Краткое содержание книги:
Ким Маркс, общо взето, говори за същото. Тя не беше виждала Рон от няколко месеца и остана доволна от по-добрия му външен вид. Описа го в живи краски като обитател на крило „Х“ и сподели опасенията си, че той просто ще умре там. Според нея той се възстановяваше добре, ио все още не беше в състояние да говори за нищо друго, освен за Рики Джо Симънс. Значи не беше готов за съда.
Последният свидетел на Рон беше доктор Сали Чърч. Колкото и невероятно да звучи, тя беше първият медик специалист, който свидетелстваше за психическото здраве на Рон в дългата и цветиста история на приключенията му в съдебните зали.
Според нея той страдаше от маниакална депресия и шизофрения — две от най-трудните за лечение заболявания, защото пациентът невинаги осъзнава какво точно му причиняват лекарствата. Рон често спираше да ги взема, което също беше характерно за тези психически разстройства. Доктор Чърч описа ефектите, лечението и потенциалните причини за маниакалната депресия и шизофренията.
Докато беше преглеждала Рон предишния ден в затвора, той я беше попитал дали не чува телевизор някъде в далечината. Тя бе отговорила, че не е сигурна. Рон обаче определено чувал телевизор и според него в предаването говорели за Деби Картър и бутилката от кетчуп. Ето каква била причината: той писал на Рене Лакман, бивш играч и треньор на „Оукланд“, и му разказал за Рики Симънс, Деби Картър и бутилката от кетчуп. Рон вярваше, че по някаква причина Рене Лакман е споменал за случилото се на няколко спортни коментатори, които бяха започнали да говорят за него в ефир. Историята се разпространила — във футболните репортажи в понеделник вечер, в отразяването на Световната купа и прочие, — докато не станала основна тема на всички предавания по телевизията.
— Не ги ли чувате? — беше извикал Рон на доктор Чърч. — Не чувате ли как крещят: „Кетчуп! Кетчуп! Кетчуп!“
Доктор Чърч завърши свидетелските си показания с мнението, че Рон не е в състояние да окаже съдействие на адвоката си и да се подготви за процеса.
По време на обедната почивка доктор Грънди попита Марк Барет дали може да се види насаме с Рон. Марк вярваше на доктор Грънди и нямаше нищо против. Психиатърът и пациентът се срещнаха в помещението за свиждания в затвора.
Когато след обедната почивка заседанието започна, Бил Питърсън се изправи и кисело обяви:
— Господин съдия, по време на почивката разговарях с нашия свидетел [Грънди] и смятам, че обвинението ще се съгласи, че… макар че психическото му състояние може да се промени, точно в този момент Рон Уилямсън не може да бъде съден.
След като бе видял Рон в съдебната зала и си бе поговорил петнайсет минути с него в обедната почивка, доктор Грънди се беше обърнал на сто и осемдесет градуса и беше променил мнението си. Рон просто не беше готов да се изправи пред съда.
Съдия Ландрит обяви Рон за неспособен да свидетелства и му нареди след трийсет дни да се яви за нов преглед. Докато заседанието приключваше, Рон се обади:
— Може ли един въпрос?
Съдия Ландрит:
— Да, господине.
Рон:
— Томи, аз те познавам и познавах и баща ти Пол и ти казвам съвсем честно, че не знам как тази работа с Дюк Греъм и този Джим Смит изобщо имат нещо общо с Рики Джо Симънс. Просто не знам. И ако проблемът е само в моето състояние, нека пак да се явя тук след трийсет дни и да арестуваме Симънс, да го сложим на свидетелското място, да покажем видеозаписа и да се опитаме да го накараме да си признае какво точно е направил.
Съдия Ландрит:
— Разбирам.
Ако „Томи“ наистина разбираше, със сигурност беше единственият в залата.
Противно на желанието му Рон беше върнат в щатската болница за наблюдение и лечение. Той предпочиташе да остане в Ейда, за да ускори процеса си, и се дразнеше на адвокатите си, че искат да го върнат във Винита. От пюя страна Марк Барет отчаяно искаше да го извади от окръжния затвор на Понтоток, преди на сцената да излезе ново поколение доносници.
Точно по същото време един зъболекар от болницата във Винита откри някаква подутина на небцето на Рон, направи биопсия и откри ракови клетки. Туморът беше капсулиран и лесно го махнаха. Операцията беше успешна, но лекарят каза на Рон, че ако не е бил лекуван, например ако беше останал в окръжнця затвор или в „Макалистър“, туморът е щял да се разрасне към мозъка му.