Тъмната кула

— Да — рече Еди. — Да, точно така.

— В съня си бях в някаква килия — рече тя. — Облечена с дрехите, които носех, когато ме арестуваха. И Дейвид Бринкли каза, че Стивън Кинг е мъртъв, о, Дискордия — нещо подобно. Бринкли каза, че бил… — Сузана млъкна, а лицето й се намръщи. Мислеше да помоли Роланд да я хипнотизира, за да извади всичките й спомени за съня от подсъзнанието й, ала май не беше необходимо. — Та Дейвид Бринкли каза, че Кинг бил блъснат от микробус, докато се разхождал недалеч от дома си в Ловъл, Мейн.

Еди потрепери. Роланд се приведе напред, очите му горяха.

— Сигурна ли си?

Тъмнокожата жена кимна.

— Той е купил къщата на Търтълбек Лейн! — изрева Стрелеца и сграбчи ризата на Еди. Младият мъж сякаш изобщо не забеляза. — Разбира се, че я е купил! Ка пее и вятърът вее! Придвижил се е малко по-нататък по Пътя на Лъча и е купил къщата, където е изтъняването! Където видяхме пришълците! Където говорихме с Джон Кълъм и после преминахме през портала! Съмняваш ли се? Има ли дори зрънце на съмнение в твоята душа?

Младият мъж поклати глава. Естествено, че не се съмняваше. Нещо повече — беше абсолютно сигурен в това. То бе прозвъннало в съзнанието му като камбанката на някои от онези панаирджийски атракциони, служещи за измерване на силата по панаирите. Когато човек стовареше чука с достатъчно голяма сила, за да изстреля оловната тежест до върха на пилона, получаваше кукла „Кюпи“52 за награда… Дали ставаше така само защото Стивън Кинг бе решил така? Защото идваше от някакъв свят, където Ган бе положил началото на времето, използвайки свещения Си пръст? Защото ако Кинг каже „Кюпи“, всички ще кажем „Кюпи“, че и „благодаря, сай“ на всичкото отгоре? Ами ако на този Стивън Кинг му хрумнеше наградата за дрънването на камбанката да бъде кукла „Клупи“, щяха ли да кажат „Клупи“? Най-вероятно да, помисли си Еди. Щом Ко-Оп Сити се намираше в Бруклин, значи отговорът щеше да е „да“.