Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 150
Перейти на страницу:

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Домът на вещица във дрипи цяла, във бедност и беди закоравяла, за делото си пъклено и кобно туй пусто място беше си избрала. Далеч от хора скрила се удобно, злини във завистта си тук твореше злобно.
„Кралицата на феите“

Скоро здравето на Луси Аштън се влоши дотолкова, че се наложи да бъде наглеждана от опитна гледачка, свикнала да се грижи по-добре за болните от обикновените прислужнички. Изборът на лейди Аштън по причини, известни само на нея, се спря на Ейлси Гурли, наречена Знахарката от Бодън.

Тази жена се ползуваше с голяма известност сред невежите селяни като целителка на разни недъзи, особено на епилепсията и други тайнствени болести, които озадачават лекарите. Тя лекуваше с билки, събирани в различни часове на нощта, с баене, със заклинания и врачуване, които понякога оказваха положително въздействие върху въображението на болния. Такава бе професията на Ейлси Гурли и лесно можем да се досетим, че не само местните жители, а и духовенството се отнасяха към нея с голямо подозрение. Освен със знахарство Ейлси тайно се занимаваше и с окултизъм, защото въпреки жестоките наказания, налагани за това предполагаемо престъпление, имаше доста хора, които бяха готови поради недоимък или от злоба да надянат на лицето си омразната и опасна маска на магьосника, отчасти за да имат власт над околните, отчасти заради жалките пари, които припечелваха от мнимото си умение.

Ейлси Гурли не беше толкова глупава, че да признае открито съучастничеството си е нечиста сила: такова признание веднага щеше да я отведе на кладата. Тя твърдеше също като Калибан90, че й помага някаква невинна фея. Гадаеше съдбата, тълкуваше сънища, вареше лековити билки, откриваше кражби, уреждаше и осуетяваше сватби, при това понякога така успешно, че както мислеха жителите на околността, непременно прибягваше до помощта на самия Велзевул. Най-голямото зло, създавано от тези набедени магьосници, бе обаче това, че като чувствуваха неимоверното отвращение към себе си, те, без да се замислят, бяха готови да извършат всякаква гнусна постъпка и под маската на своето знахарство често вършеха истински злодейства. Като четем съдебните протоколи от процесите срещу тези нещастници, неволно преставаме да недоволствуваме срещу съдбата им, като научим; че много от тях, бидейки отровителки, съучастнички и безсърдечни извършителки на прикрити семейни престъпления, напълно са заслужавали жестокото наказание, което са били осъдени да изтърпят за своето мнимо магьосничество.

Такава беше Ейлси Гурли, на която лейди Аштън възложи грижата за здравето на дъщеря си, надявайки се с нейна помощ напълно да пречупи волята на Луси. Всяка друга не толкова влиятелна жена не би се осмелила да предприеме такава крачка; но високото положение на лейди Аштън и силата на характера й я правеха недостижима за мнението на обществото: тя можеше да си позволи да избере за дъщеря си „тази най-прочута в цялата околност опитна болногледачка и лечителка“, без да се страхува, че могат да я обвинят, че прибягва до помощта на съучастничка и съюзница на злия враг на човечеството — сатаната.

Старата вещица разбра, без много да й се обяснява, какво очакват от нея. Тя беше напълно подходяща за ролята, с която се наемаше, защото за тази роля бе нужно тънко познаване на човешкото сърце и страсти. Достойната Гурли веднага забеляза, че самата й външност — с която запознахме читателите преди известно време, когато за пръв път се срещнахме с нея край смъртния одър на сляпата Алис — кара Луси да потреперва от ужас, и веднага се изпълни с омраза към клетото момиче. Но стаила тежката обида, тя се залови за работа, като се мъчеше да отслаби и превъзмогне предубеждението на мис Аштън. Това се оказа твърде лесно и Луси скоро забрави за отблъскващата външност на своята болногледачка, подкупена от мнимата доброта и съчувствие, от които тя, бедната, бе съвсем отвикнала напоследък. Всеотдайните грижи и умението на старицата не след дълго спечелиха благоразположението на поверената й девойка, макар не изцяло. В стремежа си уж да развлече болната, Ейлси започна да й разказва легенди, които предаваше много изкусно, и скоро без усилие завладя вниманието на момичето: навикът да чете романтични истории и склонността да се отдава на мечти караха Луси да я слуша с интерес.

вернуться

90

Герой на Шекспир от „Бурята“. — Б.пр.

1 ... 129 130 131 132 133 134 135 136 137 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)