Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 150
Перейти на страницу:

Маркиз А… наистина бе изразил гласно и публично мнението си за брака на Рейвънсууд и макар всъщност да не бе употребил онези груби изрази, които му приписа Крейгънгелт, думите му бяха крайно обидни за семейство Аштън.

— Струва ми се, че тези слухове са твърде правдоподобни — заяви маркизът. — От все сърце желая да се потвърдят. Такъв брак е по-достоен и по-почтен за един вдъхновен млад човек, отколкото съюз с дъщерята на стар адвокат-виг, чиито интриги погубиха бащата на младежа.

За разлика от него привържениците на Аштън, забравили за отказа, който Рейвънсууд получи от родителите на Луси, се възмущаваха от непостоянството и измяната, сякаш наистина с измама той бе изтръгнал дадената му от дъщерята на сър Аштън дума, а сетне напълно безразлично я бе изоставил заради новата си любима.

Лейди Аштън не пропусна възможността да се погрижи тези слухове да се разпространят и в замъка Рейвънсууд. Тя разбираше, че колкото по-често Луси чува това известие, колкото повече хора й го повтарят, толкова по-достоверно ще й се стори то. Едни разказваха за предполагаемия брак на Рейвънсууд като за нещо най-обикновено, други придаваха на тази новина прекалена важност и значение; нашепваха я в ухото на Луси ту като зла шега, ту й я представяха като нещо съвсем сериозно, което трябва да я накара дълбоко да се замисли.

Дори невръстният Хенри беше превърнат в оръдие за допълнителни мъчения на своята сестра. Една сутрин той дотича в стаята й, размахвайки върбово клонче, и със смях й заяви, че това украшение току-що е пристигнало от Германия специално за нея. А както знаем, Луси бе много привързана към по-малкия си брат и тази глупава жестокост от негова страна я нарани по-болезнено, отколкото обмислените оскърбления на по-големия и брат.

Но тя не се разсърди на момчето.

— Бедни мой Хенри! — прошепна тя и го прегърна. — Повтаряш като папагалче това, което са те подучили да кажеш.

И сълзите неудържимо бликнаха по страните й. Въпреки своята вятърничавост Хенри се нажали.

— Дявол да ме вземе, ако отново се съглася да те измъчвам, Луси! Честна дума, обичам те повече от всички други. Искаш ли да пояздиш сивото ми пони; ей така, за разходка? — добави той и нежно целуна сестра си. — Можеш да го пуснеш в галоп и дори да отидеш отвъд селото, ако поискаш.

— Кой ти рече — настръхна Луси, — че не мога да яздя където поискам?

— О! Това е тайна! — заяви момчето. — Опитай да отминеш Улфс Хоуп и конят ти веднага ще изгуби някоя подкова или ще окуцее, или в замъка ще забие камбана, или друго нещо ще се случи, така че непременно ще ти се наложи да се върнеш. Повече нищо няма да ти кажа: ако се научи Дъглас, няма да ми подари спортния екип, а вече ми го е обещал. Сбогом, сестричке!

Този разговор потопи Луси в още по-дълбоко отчаяние; сега тя напълно се убеди в това, което само беше предполагала: в бащиния й дом я държат като пленница.

В началото на нашето повествование споменахме, че Луси е романтична девойка, която чете рицарски романи и обича да си представя, че е на мястото на легендарни героини, чиито приключения поради липса на по-добри примери от други книги постоянно занимаваха мислите и. Вълшебната пръчица, която по-рано й служеше, за да извиква с нея фантастичните си видения — а те облекчаваха самотата й, — сега се превърна в жезъл на магьосник, верен роб на зли духове, които я окръжаваше със страшни призраци и я заставяше да трепери ужасена. Струваше и се, че близките й се отнасят към нея недоброжелателно, с подозрение и дори омраза. А този, заради когото всички се отвърнаха от нея, вероломно я е изоставил. И така доказателствата за измяната на Рейвънсууд ставаха от ден на ден все по-убедителни.

Почти по същото, време от континента пристигна някакъв авантюрист на име Уестънху, стар приятел на Крейгънгелт. Достойният капитан, който винаги усърдно помагаше на лейди Аштън в осъществяването на плановете й дори без да се сговаря с нея, и този път убеди твърде лесно стария си приятел да потвърди новината за предстоящия брак на Рейвънсууд, като наду някои от „достоверните“ факти и съчини останалите.

Притисната от всички страни, доведена до пълно отчаяние, Луси не издържа тежките удари на съдбата и непрестанния тормоз и огорчения. Тя стана мрачна, разсеяна и — което рязко контрастираше с плахия й и мекушав характер — често с раздразнение и ярост се опълчваше срещу своите мъчители. Здравето й също се разклати: болезнената руменина и блуждаещият поглед говореха, че страда от болезнени душевни терзания. Всяка майка би се смилила над клетата си дъщеря, но не и лейди Аштън. Тя се стремеше твърдо и неотстъпно към поставената, цел и наблюдаваше признаците на душевно и физическо изтощение така, както вражеският генерал оглежда кулите на обсадената от него крепост, разтърсвана от огъня на неговата артилерия; с други думи лейди Аштън смяташе внезапните изблици на гняв и пристъпите на тъга у Луси за безспорни признаци за това, че решителността на дъщерята е напълно изцедена, и като рибар, извлякъл от водата мятащата се на въдицата риба, очакваше мига, в който ще може да метне жертвата си на брега. В желанието си да ускори развръзката, лейди Аштън прибягна до едно средство, твърде характерно за жестоките нрави на онази епоха — средство, което читателят несъмнено ще окачестви като отвратително и сатанинско.

1 ... 128 129 130 131 132 133 134 135 136 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)