Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Отпърво разказите на Гурли бяха простички и увлекателни. Тя говореше за това
Лека-полека обаче тези разкази започнаха да придобиват все по-мрачен и загадъчен характер и накрая станаха съвсем страшни. При това старицата ги нашепваше при светлината на нощната лампа, гласът й постоянно пресекваше, мъртвешки бледите устни трепереха, костеливият й пръст час по час се стрелваше нагоре, главата се тресеше, а воднистосините очи злобно проблясваха. Всичко това би могло да всели ужас дори в човек не толкова впечатлителен, колкото Луси, и в епоха не толкова податлива на суеверия, колкото тази, за която се разказва в нашето повествование. Старата вещица веднага схвана, че Луси е оплетена в мрежите й, и започна да затяга примката около шията на послушната си жертва. Сега тя премина на легендите за рода Рейвънсууд, за миналото им величие и страшната им мощ, които народното предание бе украсило с много суеверия. Старата вражалица разказа цялата история за съдбовния извор, като я украси с ужасни допълнения; тя вплете в разказа си вдъхващото страх пророчество за съдбата на мъртвата годеница на последния Рейвънсууд, което чухме от устата на Кейлъб. Накрая разказа на Луси и за призрака, явил се на Рейвънсууд в гората, като използува преувеличената мълва за случилото се, породена от непредпазливите въпроси на Едгар в хижата на починалата Алис.
Ако Луси не бе паднала духом или ако тези разкази се отнасяха за друга фамилия, тя навярно би се отнесла равнодушно към тях. Но при сегашното й болезнено състояние те подействуваха много силно; мисълта, че зла орис тегне над нещастната й любов, я завладя всецяло; под въздействието на суеверни опасения съзнанието й, без друго поразено от скръб, терзания и неизвестност и угнетявано от убеждението, че е самотна и изоставена, съвсем се помрачи. В историите, които й разказваше нейната болногледачка, имаше голямо сходство със собствената й съдба и лека-полека Луси започна да разговаря с Ейлси за трагични и тайнствени неща, от ден на ден все повече се доверяваше на старата вещица, макар че от Ейлси все още я побиваха тръпки на страх и отвращение. И старицата ловко се възползува от тези кълнове на доверие към нея. Започна да внушава на бедното момиче желание да узнае бъдещето си — най-сигурния начин за пълното разстройство на разсъдъка и за сломяване силата на духа. Ейлси се залови да обяснява разните знамения, да тълкува сънищата, а навярно е прибягвала и до други коварни средства, с които мнимите съюзници на дявола са замъглявали разсъдъка на жертвите си и вселявали в душата им смъртен ужас. В обвинителния акт срещу Ейлси Гурли — научих с радост, че тази стара вещица е била съдена, осъдена да загине на клада и изгорена на хълма Норт Берик по решение на специална комисия на Тайния съвет — сред многото й престъпления открих да се споменава и това как тя с помощта на дявола показала на някаква девойка от знатно потекло бракосъчетанието на нейния годеник, който тогава бил в чужбина, с друга жена. Но в тази, както и в някои други части от обвинението имената и датите съзнателно са променени, навярно от уважение към заинтересованите лица. Във всеки случай е напълно ясно, че Ейлси Гурли не би могла да разиграе такава сложна комедия сама, облягайки се само на ловкостта или на хитрите си приумици. Но така или иначе, цялото това гадание упражни пагубното си въздействие върху болния разсъдък на Луси: тя стана още по-раздразнителна, здравето й от ден на ден все повече се влошаваше, проявяваше към всичко безразличие, бе мрачна и потисната. Долавяйки причините за тази промяна, сър Уилям най-сетне се реши да прояви някакво подобие на власт, което дотогава би било съвсем несвойствено от негова страна, и поиска да изгонят Ейлси Гурли от замъка. Но тетивата на лъка вече бе изстреляла стрелата и тя се заби дълбоко в хълбока на сърната, набелязана за жертва.
Наскоро след като Ейлси Гурли напусна замъка, родителите отново настояха пред Луси да даде отговор на Бъкло.