Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
Появата на лейди Аштън, вече започнала да се безпокои поради дългото отсъствие на дъщерята, прекъсна разбъбрилото се момче. Като се усмихна най-нежно, майката хвана Луси под ръка и я поведе към залата, където вече ги очакваха сър Уилям Аштън и полковник Дъглас Аштън в пълна униформа; Бъкло, нагизден като младоженец; Крейгънгелт, облечен разточително от главата до петите — това бе дело на покровителя му — с нови дрехи и дантели, както според него трябваше да бъде пременен един достоен капитан; и накрая преподобният мистър Байд-дъ-Бент, тъй като в правоверните презвитериански семейства присъствието на пастор при всички тържествени случаи се смята за задължително.
На масата, където бе разтворен брачният договор, бяха сложени вина и закуски.
Но преди събралите се да подпишат документите и да започнат угощението, мистър Байд-дъ-Бент по даден от сър Уилям знак ги прикани да изрекат заедно с него кратка импровизирана молитва към бога да изпрати благодат на брачния съюз, сключван между две достойни страни. С присъщата за онова време простота, която даваше възможност на духовния пастир да говори прямо и недвусмислено, мистър Байд-дъ-Бент помоли всевишния да изцели скръбната душа на Луси като награда за нейното покорство пред достопочтените й родители, защото, като е почела волята на баща си и майка си, тя е изпълнила заповедта на господа бога наш и затова да пребъде в щастие и радост от нине и присно и во веки веков. После помоли господа да избави младоженеца от лошите привички, които отклоняват младите мъже от добродетелния път, и да го просветли да изостави недостойните си приятели: безбожници, размирници и пияници (тук Бъкло намигна на Крейгънгелт), и да не се сношава с хора, които могат да го тласнат в лоното на греха. В заключение мистър Байд-дъ-Бент помоли всевишния да прояви божествената си благодат на сър Уилям, лейди Аштън и на цялото им семейство; продължавайки в този дух, той не пропусна никого от присъствуващите, като изключим Крейгънгелт, когото навярно смяташе за непоправим грешник, недостоен да бъде споменат в молитвите му.
След това домакините и гостите пристъпиха към работата, за която се бяха събрали. Сър Уилям подписа договора с подобаваща тържественост и старание; синът му завъртя подписа си немарливо, като истински военен; Бъкло стори това още по-припряно, почти мълниеносно, а Крейгънгелт едва успяваше да му разгръща страниците, след което Бъкло изтри перото о дантеленото жабо на достойния си приятел.
Дойде редът на Луси. Грижливата майка я поведе към масата. Отпърво невестата започна да пише по хартията със сухото перо; когато й обърнаха внимание, тя няколко пъти не успя да уцели тежката сребърна мастилница, поставена съвсем наблизо. Лейди Аштън побърза да и се притече на помощ.
Видях с очите си този фатален договор. Името на Луси Аштън ясно е изписано в долния край на всяка страница И само едва забележимото разкривяване на буквите показва, че ръката й е треперила. Последният й подпис е недовършен, нечетлив и размазан: причината е в това, че точно в този миг отекна конски тропот, после бързи крачки по външната галерия и властен глас — пристигналият настояваше веднага да го пуснат в залата.
— Това е той, това е той! — извика Луси със слаб писък и пръстите й изпуснаха перото.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА