Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 150
Перейти на страницу:

Появата на лейди Аштън, вече започнала да се безпокои поради дългото отсъствие на дъщерята, прекъсна разбъбрилото се момче. Като се усмихна най-нежно, майката хвана Луси под ръка и я поведе към залата, където вече ги очакваха сър Уилям Аштън и полковник Дъглас Аштън в пълна униформа; Бъкло, нагизден като младоженец; Крейгънгелт, облечен разточително от главата до петите — това бе дело на покровителя му — с нови дрехи и дантели, както според него трябваше да бъде пременен един достоен капитан; и накрая преподобният мистър Байд-дъ-Бент, тъй като в правоверните презвитериански семейства присъствието на пастор при всички тържествени случаи се смята за задължително.

На масата, където бе разтворен брачният договор, бяха сложени вина и закуски.

Но преди събралите се да подпишат документите и да започнат угощението, мистър Байд-дъ-Бент по даден от сър Уилям знак ги прикани да изрекат заедно с него кратка импровизирана молитва към бога да изпрати благодат на брачния съюз, сключван между две достойни страни. С присъщата за онова време простота, която даваше възможност на духовния пастир да говори прямо и недвусмислено, мистър Байд-дъ-Бент помоли всевишния да изцели скръбната душа на Луси като награда за нейното покорство пред достопочтените й родители, защото, като е почела волята на баща си и майка си, тя е изпълнила заповедта на господа бога наш и затова да пребъде в щастие и радост от нине и присно и во веки веков. После помоли господа да избави младоженеца от лошите привички, които отклоняват младите мъже от добродетелния път, и да го просветли да изостави недостойните си приятели: безбожници, размирници и пияници (тук Бъкло намигна на Крейгънгелт), и да не се сношава с хора, които могат да го тласнат в лоното на греха. В заключение мистър Байд-дъ-Бент помоли всевишния да прояви божествената си благодат на сър Уилям, лейди Аштън и на цялото им семейство; продължавайки в този дух, той не пропусна никого от присъствуващите, като изключим Крейгънгелт, когото навярно смяташе за непоправим грешник, недостоен да бъде споменат в молитвите му.

След това домакините и гостите пристъпиха към работата, за която се бяха събрали. Сър Уилям подписа договора с подобаваща тържественост и старание; синът му завъртя подписа си немарливо, като истински военен; Бъкло стори това още по-припряно, почти мълниеносно, а Крейгънгелт едва успяваше да му разгръща страниците, след което Бъкло изтри перото о дантеленото жабо на достойния си приятел.

Дойде редът на Луси. Грижливата майка я поведе към масата. Отпърво невестата започна да пише по хартията със сухото перо; когато й обърнаха внимание, тя няколко пъти не успя да уцели тежката сребърна мастилница, поставена съвсем наблизо. Лейди Аштън побърза да и се притече на помощ.

Видях с очите си този фатален договор. Името на Луси Аштън ясно е изписано в долния край на всяка страница И само едва забележимото разкривяване на буквите показва, че ръката й е треперила. Последният й подпис е недовършен, нечетлив и размазан: причината е в това, че точно в този миг отекна конски тропот, после бързи крачки по външната галерия и властен глас — пристигналият настояваше веднага да го пуснат в залата.

— Това е той, това е той! — извика Луси със слаб писък и пръстите й изпуснаха перото.

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Монтеки е! Познах го по гласа!… Донес ми шпагата!… как посмял е промъкнал се под маска, да се гаври със празника на знатния ни дом? Не ще е грях, кълна се в чест и род, ако му взема мръсния живот!
Шекспир, „Ромео и Жулиета“

Миг след като мис Аштън изпусна перото от ръката си, вратата на залата се разтвори и мастър Рейвънсууд нахълта вътре.

Локхард и още един слуга, които напразно се опитваха да попречат на достъпа му до залата, сега стояха като вцепенени зад гърба му, зашеметението им веднага се предаде на всички присъствуващи. Лицето на полковник Аштън издаваше не само страх, но и гняв; Бъкло показваше високомерие и престорено равнодушие; останалите, дори лейди Аштън, не можеха да скрият ужаса си; Луси се вкамени, сякаш пред нея стоеше не човек, а призрак. И Рейвънсууд наистина приличаше повече на призрак, отколкото на живо същество.

Едгар се спря насред залата, срещу масата, където седеше Луси, без да обръща внимание на никого, сякаш тя беше там сама, и впери в нея поглед, изпълнен с дълбока печал и нескривано негодувание. Тъмното му наметало за езда, смъкнало се от едното рамо, висеше на широки гънки като мантия; богатото му облекло беше развлечено и изцапано от бързата езда; запасал беше шпага, а в колана бяха затъкнати пищови. Прихлупената шапка, която той свали при влизането си, засенчваше мургавото му лице; обикновено сурово, а сега изпито от скръб и мъртвешки бледо след продължителната болест, то изглеждаше жестоко и свирепо. Разкошната му коса, която се подаваше под шапката, и застиналата поза му придаваха вида на мраморна статуя. Той не изрече пито дума, изтекоха две-три минути в дълбоко мълчание.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)