Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 150
Перейти на страницу:

— Пресметнах седмиците, дните, часовете и дори минутите — отвърна Луси. — След седмица ще дойде отговор. Ако не дойде, значи Едгар е мъртъв. И ще ви бъда признателна, любезни сър — добави тя, обръщайки се към Бъкло, — ако помолите майка ми до изтичането на този срок да не възобновява разговора за сватбата.

— Готов съм да помоля лейди Аштън — каза Бъкло. — Кълна се в честта си, че уважавам чувствата ви, мис Аштън. И макар да горя от желание по-скоро да приключим с тази работа, аз съм джентълмен и по-скоро бих се отказал изобщо от сватовството, отколкото да ви причиня дори минутно огорчение.

— Мистър Хейстън! — изрече лейди Аштън, побледняла от гняв и ярост. — Не мога да ви разбера! Нима за майчиното сърце не е скъпо щастието на дъщерята? Бих искала да зная, мис Луси, в какъв по-точно смисъл съставихте писмото си?

— То беше точно копие на по-предишното, което сама ми продиктувахте.

— Тогава — рече лейди Аштън и в гласа й отново прозвучаха нежни нотки — да се надяваме, че след седмица, драга дъще, ще вземеш окончателно решение.

— Нека не притесняваме мис Аштън, милейди — намеси се Бъкло, който въпреки грубите си маниери и обноски имаше добро сърце. — Пратеникът би могъл да се забави или непредвидени обстоятелства да му попречат да пристигне в уреченото време; веднъж аз сам изгубих цял ден, защото конят ми си счупи подкова. Позволете да надникна в календара си… хм, да, след двайсет дни е празникът на свети Джуд. В навечерието на този празник аз трябва да присъствувам на конните надбягвания в Кавъртън Едж: искам да погледам как враната кобила на леърд Китългърд ще мери сили с четиригодишния жребец на брашнаря Джонстън. Но бих могъл да долетя обратно за една нощ, или пък Крейги ще ми съобщи как са завършили състезанията. А дотогава и аз няма да досаждам на мис Аштън и се надявам, че вие, милейди, сър Уилям и полковник Дъглас също няма да я притеснявате с отговора.

— Великодушен човек сте, сър — каза Луси.

— Не зная, мис; по-скоро, както вече ви признах, съм прям и добродушен и ще се радвам, ако мога да ви направя щастлива. Само ми окажете тази чест и ме научете как да го сторя.

Изрекъл тези думи, Бъкло се поклони на Луси за сбогом с чувство, което обикновено му беше неприсъщо, и се отправи към изхода. Лейди Аштън го последва и докато го изпращаше, непрестанно го уверяваше, че Луси дълбоко цени искреността на неговите чувства. Тя молеше Бъкло да не заминава, без да се е видял със сър Уилям, „защото — каза тя и отправи многозначителен поглед към Луси — в деня на свети Джуд трябва да бъдем готови да скрепим с подпис и печат брачния договор“.

— Да скрепим с подпис и печат — повтори Луси веднага щом вратата се затвори зад двамата. — Да скрепим с подпис и печат… да скрепим смъртната ми присъда! — И като притисна до гърди отслабналите си ръце, бедната девойка почти безчувствена се свлече в креслото.

Шумната поява на Хенри я изтръгна от вцепенението й. Момчето дотича да й напомни, че е обещала да му даде два ярда бледорозова кордела и да я завърже на клупове — за новите му жартиери. Луси покорно стана, отвори едно ковчеже от слонова кост, намери корделата, грижливо отмери и отряза от нея необходимата дължина и после, както я бе помолил брат й, му завърза клуповете.

— Чакай! Не затваряй още ковчежето! — възкликна Хенри. — Трябва ми също сребърен ширит, за да завържа с него звънчетата към пръстена на новия ми сокол. Въпреки че той едва ли заслужава тази грижа. Такава мъка беше, докато го измъкна от гнездото му, а той излезе най-долен разбойник — забие нокти в яребицата, разкървави я и после я зареже. А на бедната птица какво й остава? Помъчи се малко и после умре някъде из калуната или под първия прещипов храст, до който успее да се довлече.

— Право казваш, Хенри! Много, много си прав! — въздъхна Луси и като му подаде кълбо ширит, тъжно стисна ръката му в своята. — Колко такива разбойници има на света! И колко смъртно ранени птици, които просто търсят място, където спокойно да умрат, но няма за тях нито полянка с калуна, нито прещипов храст, където да се потулят.

— Хм, чела си го в някой роман — отзова се пренебрежително Хенри. — Шолто казва, че съвсем си се побъркала с тези романи. Аха! Май Норман свири на сокола. Отивам да му заключа веригите.

И той побягна — безгрижният, жизнерадостен хлапак, — а Луси остана сама с тъжните си мисли.

„Изглежда, така са ми предрекли орисниците: всички да ме изоставят — рече си тя, — дори хората, които би трябвало да ме обичат. Оставиха ме в ръцете на тези, дето ме тормозят. Значи така е трябвало да стане. Аз сама, без да търся съвета на някого, излязох на пътя на опасностите и сега пак сама, без да искам някому съвет, трябва да намеря изход или да умра.“

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)