Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 150
Перейти на страницу:

Луси прие с радост предложението на достойния пастор. Тя написа ново писмо, което точно повтаряше предишното, и мистър Байд-дъ-Бент го предаде на Сондърс Муншайн — безпримерен църковен настоятел на сушата и храбър контрабандист по море, който смело управляваше брига си срещу всички ветрове, които духат между Кампвер и източното крайбрежие на Шотландия. Според молбата на пастора Муншайн се задължи да достави писмото на мастър Рейвънсууд, в който и чуждестранен двор да се намира той.

Това обяснение ни е потребно, за да помогнем на читателя да разбере смисъла на разговора, воден между мис Аштън, майка й и Бъкло — разговор, който описахме в предишната глава.

Сега Луси приличаше на моряк, претърпял корабокрушение в бурен океан: нещастникът се е хванал за една дъска, силите му отпадат, около него цари непрогледен мрак, проблясват мълнии, които зловещо озаряват сивата морска стихия на вълните, готови да го погълнат всеки миг.

Отминаваха седмица след седмица и ден след ден. Настъпи празникът на свети Джуд — крайният срок, приет от Луси, — а от Едгар нямаше ни писмо, ни вест.

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Как греят с непривична яснота тез имена от старите листа! Високи, тънки букви писал той, като дървета, наредени в строй, а плавни, нежни писала е тя, красиви като булчински цветя.
Краб91

И тъй денят на свети Джуд — последният срок, приет от самата Луси — настъпи, а от Рейвънсууд, както вече споменахме, нямаше нито писмо, нито някаква вест. Но Бъкло и верният му приятел Крейгънгелт никак не се забавиха: пристигнаха в замъка още рано сутринта — Бъкло искаше да получи окончателния отговор и да подпише необходимите документи.

Брачният договор бе грижливо съставен под надзора на самия сър Уилям и предвид на крехкото здраве на невестата бе решено да не канят на подписването никакви външни хора. Уговориха се сватбата да стане на четвъртия ден от подписването на договора, за което много настояваше предвидливата лейди Аштън, защото се опасяваше да не би Луси да размисли или да прояви упоритост. Но нещастното момиче, както изглежда, напълно се беше примирило. Луси изслуша вестта за предстоящата сватба с равнодушието на отчаяния човек, с пълно безразличие, което издаваше голямата й потиснатост. Бъкло, който не можеше да се похвали с прозорливост, си обясни поведението й като естествен за свенливата девойка страх от брака, още повече че Луси, както му бе добре известно, се омъжваше за него, подчинявайки се на родителската воля, а не според повика на сърцето.

След размяната на обичайните комплименти разрешиха на Луси да се оттегли за известно време, за да подготви тоалета си, защото лейди Аштън заяви, че бракът е щастлив само тогава, когато договорът се подпише преди пладне.

Луси позволи на прислужничките да я облекат за предстоящата церемония по техен вкус и те я нагиздиха разкошно: бяла атлазена рокля с брюкселски дантели, множество брилянти, макар че яркият блясък на скъпоценните камъни никак не подхождаше на смъртната бледност на невестата и тъгата в тревожния й поглед.

Едва тоалетът бе привършен и се появи Хенри, за да отведе покорната си сестра в гостната, където всичко бе готово за подписването на брачния договор.

— Знаеш ли, Луси — каза Хенри, — радвам се, че се омъжваш за Бъкло, а не за Рейвънсууд. Защото Рейвънсууд ми прилича на испански гранд и винаги ми се е струвало, че всеки миг се готви да ни пререже гърлата, а после да тъпче труповете ни с крака. Радвам се, че сега той е отвъд морето, далеч-далеч оттук. Никога няма да забравя как се изплаших, като го взех за оживелия портрет на стария сър Малис. Кажи ми откровено, Луси, не се ли радваш, че се отърва от него?

— Не ми задавай въпроси, скъпи Хенри — отвърна нещастното момиче, — всичко вече ми е почти безразлично.

— Е, всички младоженки така казват — засмя се Хенри. — Но нищо, не се огорчавай. Само след година ще запееш друга песен. Сега ще бъда твой шафер и ще яздя сред първите в шествието. Всички роднини, познати и приятели от наша страна и от страната на Бъкло, ще те придружават на коне до черквата. Ще облека червена дреха с дантели, ще нося шапка с перо, ще запаша златошит портупей, украсен с point d’Espagne92, и нож вместо шпага. Аз, разбира се, бих предпочел да нося шпага, но баща ми не дава дума да се издума. Всичко това и още какво ли не друго ще пристигне довечера от Единбург с мулета. Старият Гилбърт ще го докара. Щом дойде той, ще те извикам да ми видиш новата премяна.

вернуться

91

Джордж Краб (1754—1832) — английски поет, съвременник на Уолтър Скот. Откъсът е от поемата „Църковният регистър.“ — Б.пр.

вернуться

92

Испанска дантела (фр.). — Б.пр.

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)