Ламермурската невеста [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
— Аз зная — каза тя живо, което ги изненада, — че небето, земята и адът са се опълчили срещу съюза ми с Рейвънсууд. Но съм обвързана с думата, която съм му дала, и няма да наруша тази дума без съгласието на моя годеник. Трябва да бъда сигурна — прибави тя, — че той ще ми върне свободата, и можете да постъпите с мен както желаете. Безразлично ми е как. Когато брилянтите ги няма вече, не е ли все едно в каква кутийка сме ги пазили?
Това бе казано толкова твърдо, а очите на Луси така страшно блестяха и ръцете бяха така здраво сключени, че родителите й не посмяха да възразят. Единственото, което лейди Аштън постигна при всичката си хитрост, бе съгласието Луси да напише под нейна диктовка писмо до Рейвънсууд с молба да й даде категоричен отговор смята ли да остане верен на техния, по думите на Луси, „нещастен годеж“, или желае годежът да бъде развален.
Лейди Аштън се възползува от представилата й се възможност и така умело състави писмото, че който и да го прочетеше, непременно би решил, че Луси моли своя любим да се откаже от задълженията си, които противоречат на интересите и наклонностите и на двамата. Но тъй като не разчиташе напълно на тази уловка, лейди Аштън в края на краищата реши да унищожи писмото, с надеждата, че като не получи отговор, Луси ще възнегодува и сама ще се откаже от Рейвънсууд. Ала сметките й се оказаха погрешни.
Времето, необходимо за получаването на отговор от континента, отдавна бе изтекло. Слабият лъч надежда, който топлеше сърцето на Луси, почти изгасна. Но въпреки това тя не отстъпваше. Тешеше я мисълта, че писмото й може би не е изпратено. Една от новите машинации на майка й неочаквано даде на клетото момиче възможност да узнае това, което така я измъчваше.
След като сподвижницата на дявола бе изгонена от замъка, лейди Аштън реши все със същата цел да прибегне до услугите на друг помощник, съвсем различен от първия; това бе презвитерианският свещеник, когото вече споменахме — достопочтеният мистър Байд-дъ-Бент, известен със строгите си принципи и благочестие. Тя се обърна именно към него, надявайки се, че
както твърди тиранинът в една трагедия.
Но надеждите на лейди Аштън не се оправдаха. Отначало, като използува предразсъдъците на мистър Байд-дъ-Бент, тя лесно го привлече на своя страна — посвети го в ужасните последици от един съюз на дъщеря на богобоязливи, истински презвитерианци с наследник на кръвожаден прелатист и гонител, чиито прадеди са изцапали ръцете си с кръвта на мъчениците на вярата. Достопочтеният пастор веднага си спомни за брака между моавитянския пришълец и дъщерята на Цион.
Но макар че мистър Байд-дъ-Бент беше пропит от всички предразсъдъци на сектата си и изповядваше крайните й принципи, той притежаваше здрав разум и състрадание, които беше придобил в точно онази школа на гоненията, от която хората обикновено излизат с ожесточени сърца. Като поговори насаме с мис Аштън, той се трогна от нещастието й и след кратък размисъл заяви, че тя е права да настоява за разрешение пряко да се свърже с Рейвънсууд по въпроса за годежа. И когато Луси изложи пред пастора съмненията си, като му разказа, че не е убедена дали изобщо е изпратено нейното писмо, мистър Байд-дъ-Бент силно се развълнува: заклатил побелялата си глава, той ту крачеше из стаята, ту се спираше облегнат на бастуна си с дръжка от слонова кост. Накрая след дълги колебания честният пастир призна, че тези опасения му изглеждат основателни и че той се наема да помогне на девойката да ги отстрани.
— Предполагам, мис Аштън — поде той, — че вашата високопочитаема майка е попрекалила, макар да се е ръководила изключително от чувство на обич към вас и да е имала предвид вашите интереси, тъй като лицето, избрано от вас, е син на гонител и сам е гонител; той е „кавалер“, или както още ги наричат „злобен“, богохулник, и за него няма място в коляното Йесеево. Но въпреки това сме длъжни да бъдем справедливи към всички и да спазваме думите и задълженията, поети спрямо враговете ни, в равна мяра както към братята си. Затова аз сам, да, да, аз сам се заемам да изпратя писмо на този човек на име Едгар Рейвънсууд с надеждата, че ще ви помогна да се освободите от мрежите, с които грешникът ви е оплел. Но като постъпвам по този начин, искам точно да спазя волята на достойните ви родители и затова ще ви помоля дума по дума, без да добавяте или изпускате каквото и да било, да препишете писмото, което ви е продиктувала по-рано вашата наистина достойна за уважение майка. Ще взема всички мерки писмото да бъде изпратено и ако вие, почитаема госпожице, не получите отговор на него, ще трябва да заключите, че този човек е решил мълчаливо да се отклони от думата, която сте му дали и която без съмнение той не желае честно и откровено да ви върне.