Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Той продължаваше да я гледа с нарастващо изумление. Значи беше сгрешил. Тя беше съвсем нормална и господарка на разума си. И въпреки това вместо загрижени въпроси за Лайонел, от които се беше боял, тя постави този изумителен въпрос за основанията му да обеси пленника си.
— Нужно ли е да изброявам на теб — не на друг, а именно на теб — всичките престъпления, извършени от този негодник? — запита той, като й постави по този начин същия въпрос, който задаваше на себе си.
— Нужно е да ми обясните — отговори тя — с какво право се провъзгласявате за негов съдия и палач, с какво право го изпращате на смърт по този безусловен начин без съд. — Държането й бе тъй строго, сякаш беше облечена с всички пълномощия на един съдия.
— Но ти — пропелтечи той още по-смаяно, — ти, Розамунд, спрямо която той тъй непростимо е прегрешил, положително ти би трябвало да си последната, която да ми зададе такъв въпрос! Ами че намерението ми е да постъпя с него така, както моряците постъпват с всички подлеци, заловени, както бе заловен Оливър Тресилиън. Ако ти си настроена милостиво към него — което, бог да ми е свидетел, съвсем не мога да разбера, — смятай, че това е най-голямата милост, която той може да очаква.
— Вие говорите за милост и отмъщение на един дъх, сър Джон. — Тя започваше да се успокоява, вълнението й стихваше, изместено от неумолима суровост.
Сър Джон направи нетърпеливо движение.
— Какъв смисъл има да го водим в Англия? — поиска да знае той. — Там ще го изправят пред съда, а изходът е предрешен. Това би значило да го измъчваме без нужда.
— Изходът може съвсем да не е тъй предрешен, както смятате вие — отговори девойката. — А да се яви пред този съд, е негово право.
Сър Джон се поразходи из кабината, а мислите му бяха съвършено объркани. Беше направо смешно да стои и да спори по такъв въпрос не с друг, а с Розамунд, и въпреки всичко тя го принуждаваше да го прави, противно на всяко негово желание, противно на здравия разум.
— Ако той държи на това, няма да му откажем — каза най-после сър Джон, като сметна, че ще е най-добре да й угоди. — Ако поиска, ще го заведем обратно в Англия, за да бъде съден там. Но Оливър Тресилиън сигурно си дава много ясна сметка какво го чака там, за да поиска такова нещо. — Той се спря пред нея и умолително протегна ръце. — Хайде, Розамунд, скъпа! Ти не си на себе си, ти…
— Наистина не съм на себе си, сър Джон — отговори девойката и пое протегнатите към нея ръце. — О, смилете се! — възкликна тя, като прибягна изведнъж към молба. — Умолявам ви да се смилите!
— Каква милост искаш от мене, дете? Достатъчно е само да кажеш…
— Аз търся от вас милост не за себе си, а за него.
— За него? — учуди се сър Джон и отново се начумери.
— За Оливър Тресилиън.
Той пусна ръцете й и отстъпи.
— Бог да ме убие! — изруга той. — Ти търсиш милост за Оливър Тресилиън, за тоя вероотстъпник, това въплъщение на дявола? О, ти си луда! — закрещя той. — Луда! — И се дръпна от нея, размахал ръце.
— Аз го обичам — простичко каза Розамунд.
Този отговор го накара мигновено да млъкне. Слисан от тези думи, сър Джон само стоеше отново вторачен в нея със зяпнала уста.
— Обичаш го! — най-после промълви той полугласно. — Ти го обичаш! Ти обичаш един мъж, който е пират, вероотстъпник, който отвлече самата теб и Лайонел, човека, който уби брат ти!
— Не го е убил той! — Тя отрече това с жар. — Аз научих истината по този въпрос.
— Предполагам, от неговите уста? — подхвърли сър Джон и не можа да сдържи презрителната си усмивка. — И ти му повярва?
— Ако не бях му повярвала, нямаше да се омъжа за него.
— Да се омъжиш за него? — Обхваналият го внезапен ужас пресече объркването му. Нямаше ли да има край на тези изумителни откровения? Дали те бяха стигнали връхната си точка, чудеше се той, или щеше да чуе още нещо? — Ти си се омъжила за този гнусен злодей? — попита той и гласът му прозвуча безизразно.
— Да, омъжих се, в Алжир, същата вечер, когато стигнахме там.
Той остана зяпнал срещу нея няколко мига и тогава изведнъж избухна.
— Достатъчно! — закрещя той и се закани със стиснатия си юмрук на ниския таван на кабината. — Стига толкова, бога ми! Дори да нямаше друго основание да го обесим, това е предостатъчно основание! Човек да не съм, ако не туря начаса край на тази позорна женитба!
— Ах, да искахте поне да ме изслушате! — замоли му се Розамунд.
— Да те изслушам ли? — Сър Джон се спря на вратата, при която се беше озовал в своя бяс с намерението да даде заповед незабавно да се сложи край на всичко, да извика Оливър Тресилиън при себе си, да му съобщи какво го чака и да проследи да се изпълни нареждането без всякакво отлагане. — Да те изслушам ли? — повтори той със слели се в гласа му презрение и яд. — Аз чух вече достатъчно много!